С Цветана Мулешкова, която е част от българската антарктическа експедиция, правим това интервю онлайн. Започваме го, когато тя все още пътува към базата на остров Ливингстън, но решаваме да изчакаме с някои от въпросите, за да може тя да натрупа повече впечатления и от самото място да ни разкаже.
За Цвети: Следва Биотехнологии в Софийския университет „Климент Охридски“. Четвъртокурсничката работи по някоко научни проекта, като единият я отвежда в Антарктида, за да изучава микроорганизмите във водата край българската антарктическа база на остров Ливингстън. Талантливото панагюрско момиче е един от носителите на Национална стипендия КЦМ за учебната 2024/25 година.
Цвети, ти си най-младият член на експедицията, изпратена на българската научна станция на Антарктида. Разкажи ни малко повече за това преживяване, какви са впечатленията ти от мястото?
Все още ми е трудно да го повярвам, въпреки че вече го преживявам, но съм най – младия участник на тазгодишната полярна експедиция. Не бих могла да се справя без любезното отношение на всички от Българския Антарктически Институт, и особено на доц. д-р Светослав Димов, научния ми ръководител с две експедиции зад гърба си и причината аз да бъда част от тазгодишната. Чувството наистина е неописуемо, никога не съм предполагала, че ще имам удоволствието да се докосна до земя, виждана само от малцина.
За момента впечатленията ми са страшно положителни. Поради хубавото време вече успяхме да посетим четири от локациите, на които вземаме проби от различни дълбочини. Целият логистичен екип на БАИ ни асистира постоянно, за което сме много благодарни, а Елка Василева, другата жена в първата група на експедицията, е водачът ни до местата с лодка Zodiac. Покрай пробонабирането имаме възможност да посетим много красиви места около нашия остров, видяхме тюлени, китове, айсберги, и изключително много пингвини. Трудно се свиква с идеята, че това, което виждам не е прожекция, а реалност, но е несравнимо. Обработката на пробите ни също минава добре, оптимизираме процеса в ход на работа, съобразено с резултатите ни до сега и факторите, които им влияят. Всички, които имат желание да следят как се развива проектът, могат да следят страницата ни. Друго, което заслужава да бъде отбелязано, е изключително дългият ден, почти не се стъмва, в 11 вечерта луната се вижда на перфектно светло синьо небе. Чувствам се като в алтернативна вселена и осъзнавам, че това преживяване наистина е възможност, появяваща се веднъж в живота. Работа има много и за всички, но намираме време и за почивка, и за туризъм, макар и не много често. Тук неизбежно бързо се сплотяваме и дните ни минават бързо. Надявам се престоят ми да става все по – хубав до края му. Честит празник! Днес и тук ще ядем риба
Защо се насочи към биотехнологиите?
Моята любов към биологичните науки запали г-жа Нина Батева – Куртакова, учителката ми по Биология в гимназията, от там и избрах специалността си в университета. Най – интересна ми беше генетиката, а генното инженерство се изучава и практикува от биотехнолози, заради това избора ми беше ясен. След като се прибера ми предстои да завърша бакалавърската си степен, като след това бих искала да продължа образованието си като магистър и работата си в Биологическия факултет и по – специално в Катедра Генетика. За успеха ми в академичен план имам да благодаря на много хора, но най – вече бих искала да отправя сърдечни адмирации на майка ми, Катерина Предьова, която винаги ме е подкрепяла всячески. Без нейната любов и грижа нито едно мое постижение не би било възможно.
Как си представяш света след около 20 години? А себе си?
След 20 години се надявам обществото и управляващите го да са вече осъзнали важността на природоопазването и устойчивото развитие, понеже колкото повече обръщаме гръб на екологичната си следа в природата, толкова по – трудно ще успеем поне частично да обърнем процесите. Аз и доц. Димов ще изследваме микробиома на водите в Антарктика, включително и на такива от разстопени ледници, желанието ми е нуждата от такива изследвания да не стане въпрос на живот и смърт, а да спрем антропогенната вреда на околната среда възможно най – бързо. Себе си трудно си представям – обикновено започвам едно любопитно за мен задание докато не намеря друго, което да го замести, но със сигурност знам, че каквото и да правя, никога няма да спра да си задавам въпроси.
Какъв е най-големият проблем на младите хора у нас, според теб?
Най – големият проблем сред младите хора според мен бива неправилно подредените приоритети и най – вече ограниченото мислене. Хората, които са достатъчно луди да вярват, че могат да променят света, са единствените, които го правят. Ако всеки от нас откровено разшири хоризонтите си, съм убедена, че бихме стигнали много по – далеч от Южния полюс заедно!
Пожелай нещо на нашите читатели…
Бих им пожелала приятно прекарване на предстоящия празничен сезон, тъй като аз ще го пропусна за сметка на южното лято. Бъдете здрави и се обичайте, така се постига абсолютно всичко!
