Реклама
Общинският съветник Павел Хрисков представи своя концепция „От демографска криза към град на бъдещето“, свързана с демографското и икономическото развитие на Панагюрище. Предложението включва няколко идеи, свързани с образованието, местната икономика и условията за подпомагане на млади семейства.
Една от тях е създаването на фонд „Образовано бъдеще“. Според предложението общината би могла да внася по 1000 лева годишно в индивидуални партиди за деца на родители с висше образование. Натрупаните средства биха могли да се използват при навършване на 18 години за образование или професионален старт, ако младият човек поеме ангажимент да работи в общината определен период след завършването си. Предвидена е и възможност средствата да се използват по-рано в случай на тежко заболяване.
Реклама
В концепцията са включени и други идеи, сред които създаване на общински център за иновации, изграждане на комуникационна система за ранно предупреждение при бедствия и различни форми на подкрепа за местния бизнес.
В интервю за ПИА Павел Хрисков отговаря на въпроси, свързани с отделни елементи на предложението и уточнява, че то все още е на идеен етап и подлежи на допълнително обсъждане.
Г-н Хрисков, в материалите, в които представяте концепцията си, посочвате, че основното добивно предприятие в общината има около 17 години оставащ живот, а фондът се нуждае от над 18 години, за да „произведе“ първите си кадри. Как според Вас местната икономика би могла да премине през този период, преди инвестицията в човешки капитал да започне да дава реални резултати?
Тези години като срок са нещо което „Асарел“ ни каза в доклад преди две години. Същевременно те работят по въпроса евентуално да се удължи периода, дано. Въпреки това тази програма има за цел накратко да предизвика възрастните сега да повишат своята образователна квалификация, което ще доведе до стимулация и сега, в следващите 3-4 години, да имаме първите повишени нива на нивото на работната ръка тук. От друга страна това носи потенциал да доведе и миграционен процес към града. Това е първа предпоставка за привличане на инвеститори когато имаме по-квалифицирана работна ръка.
Общинският център за иновации (ОЦ ИДП) е мостът, който запълва този прозорец. Той не е за след 18 години, а за следващите 3 до 5 години. Тази стратегия е превантивна медицина за икономиката.
Как ще защитите стратегията си срещу обвиненията, че тя би довела до неравно третиране, като лиши част от работещите родители без висше образование от достъп до значима финансова подкрепа? Ще има ли предвидени форми на подкрепа и за родители със средно образование? А за родител в неравностойно социално положение, например с висше образование, но отглеждащ детето си сам?
Изключително добър и важен въпрос, за който съм благодарен.
Технически механизмът най-добре би бил това да се прилага с общинска фондация, за да може не само общината но и бизнесът и благодетели да се включат. В тази си форма това не е помощ, а е вид стипендия с конкретни цели.
Като паралел бих дал програмата ни за инвитро, там достъп до медицински услуги имат само определена категория хора и може да се каже, че има дискриминация на база медицинско състояние. В случая по-скоро тук логиката е подобна, че общинската фондация-фонд ще има конкретна цел и тя е свързана с определено насърчение първо към сега родителите да са мотивирани да повишат квалификацията си. Същевременно така ще се работи и по привличане на други висшист, които виждат интересна възможност за себе си и децата си.
Във връзка със самотните родители съм напълно съгласен, че те трябва да бъдат определено отговарящи на условията и да се възползват. Това е още повече валидно и полезно за тях. Естествено ще е необходимо да се обмисли механизъм за доказване, за да не се ползва формално.
Накратко: това не е социална милостиня, а конкурс за бъдеще. В един конкурс винаги има критерии. Когато в Панагюрище има повече лекари, инженери и ИТ специалисти, качеството на живот се вдига за всички, включително и за хората без висше образование (по-добро здравеопазване, по-силни местни услуги).
От материалите става ясно, че общинската администрация се противопоставя на доказването на уседналост чрез т.нар. „реални връзки“, като работа в града или ползване на местен педиатър, позовавайки се на законови ограничения и административна тежест. Как ще преодолеете този институционален сблъсък?
Всички тези казуси са свързани с административно бюрократично натоварване и опция за евентуална субективност в контекста на общинска програма обект на директен фонд част от наредба. В случая, ако това е програма на общинска фондация, нормата под която би се работило, е вече различна ситуацията. Ако искаме обаче реално да подкрепяме хората и да няма фиктивност, такива допълнителни механизми биха само гарантирали реалното избягване на фиктивност, а това е важно особено при положение че тук не даваме просто една еднократна помощ с ниска стойност , а поемаме сериозен и дългосрочен финансов ангажимент. Естествено такава фондация ще изнесе бюрократичната тежест, но би било създало разход заради допълнителните разходи за управление.
Важно е да се знае че в 21-ви век, при наличие на дигитални регистри, проверката дали едно дете посещава детска градина в Панагюрище отнема 30 секунди. Също така, за да избегнем администрацията се крие зад закона, за да не поеме отговорност, така фондацията ще бъде професионално управлявана структура, където резултатите са по-важни от параграфите.
Защо управлението на средствата да се извършва чрез общинска фондация и как този модел ще гарантира по-голяма гъвкавост и защита на средствата в сравнение с директно финансиране от общинския бюджет?
Точно с този модел, би могло да се прави партньорство с бизнеса и да се надгражда с допълнителни програми. Така се избягва и строгата нормативна ситуация на нормативни проблеми които би имала общинската администрация.
Така би могло да се привличат допълнителни средства от бизнеса и благодетели и дори да се създават възможности за защита на средствата, да не могат да бъдат пренасочени в даден момент бюджетно от нови ръководства в други начинания, като така ще се гарантира поне натрупаното до момента като средства във фонда/портфлиото без да има опция, някой да измами и източи парите.
Каква гаранция има, че натрупаните около 26 000 лв. няма да бъдат обезценени от инфлацията за период от 18 години, при положение че моделът разчита на консервативна доходност около 4 процента?
Инфлационния риск го има винаги, но ако това е фонд, той не събира пари в кеш, а ги инвестира в нещо, което има стойност.
Ако е инвестирано в дялове или ценни книжа и има инфлация, стойността ще се запази. Тук логиката е да гледаме на това, като на една своеобразна консервативна инвестиционна застраховка живот. По този начин ще се запази самата стойност на инвестираните пари. Това е така, защото фондът ще може да инвестира в активи с реална стойност (имоти, злато или индексни фондове), които исторически винаги изпреварват инфлацията. Общо взето 1000 лв. в „чекмедже“ след 18 години ще са нищо, но 1000 лв. в инвестиционен портфейл са работещ капитал.
Програмата предвижда младият специалист да работи в общината поне 5 години. Какво ще се случи, ако след 18 години местната икономика все още не може да предложи реализация за неговата конкретна професия?
Този човек на 18г. за да вземе парите, поема личен договор с общината и ако вижда все още бъдеще, взема решение да се възползва или да прави бизнес с тези пари или да учи и после работи тук, като се реализира тук. От друга страна ако откаже да вземе парите и да продължи ангажимента, доходността и натрупаните средства си остават на общината / фондацията така че нито ние губим нещо, нито младежа, тъй като през тези 18 години родителите му са имали пък защита за здравето му/
Доколко реалистично е създаването на Общински център за иновации да привлече технологични компании, които да компенсират мащаба и нивата на заплащане на добивната индустрия в малка община като Панагюрище?
Двата сектора са доста различни. Много трудно би било да можем да заместим работата финансово на един багерист от там и да му дадем същата работа или подобна в друга индустрия при такъв вид заплащане, но е много възможно детето му след време да взема такава или по-висока заплата, като софтуерен архитект за управление на AI Bot.
Всяка инвестиция е риск и е обект на прогнози. Когато говорим за технологични компании, много важно да сме наясно, каква е инфраструктурата за тях, за да предпочетат да инвестират. Хората са другата тема и те са ключови. Реално инвестирането в ИТ сектора е с най-ниски първоначални инвестиции в сравнение в другите високо технологични браншове, защото там се инвестира в много по-скъпа техника, инструменти, суровини и оборудване. Ако има сериозен фокус в насърчаване на информационни индустрии, в рамките на 3 до 5 години най-рано ще започнат първи възможни резултати на прохождане и създаване на реални добри възможности. Ако се инвестира в различни и повече такива инициативи диверсификацията би довела до много промени от ниво образование локално, интереси, кръжоци и културни прояви инициативи. Ако се инвестира не само в услуга развойна дейност, но и създаване на дейта центрове, комуникационни хъбове и т.н.
Как би могъл един родител да поеме ангажимент за решение, което детето му ще вземе след навършване на 18 години? Ако младият човек реши да учи в чужбина и да остане там, как ще се прилага договорът за тази помощ от около 26 000 лв.?
В случая родителите поемат ангажимент, че ще са тук до навършване 18г. на детето, тоест те поемат ангажимент да не мигрират и така реално първо с тях работим, и да повишават своята квалификация. Това по никакъв начин не задължава детето да приеме парите и да продължи програмата, но от друга страна ще е генерирана достатъчна сума във фондацията, с която пък да се финансира евентуално друг младеж или нова програма или да се навакса инфлация и увеличи сумата за другите участници. Ако реши да учи в чужбина или България не би трябвало да има разлика. И в двата случая неговия срок започва да тече като завърши образованието си, а парите за България биха били някаква адекватна помощ, за чужбина не чак толкова, но биха били отново от помощ.
Може да бъде обвързано и с успех дори като стипендия, но това е нещо, което според мен трябва да се реши съвместно с другите съветници и в консенсус с обществото.
Кое е най-важното послание, което бихте искали хората в Панагюрище да разберат от тази концепция?
Първо 84.5% от родителите, които се престрашиха да дадат отговор искат това.
Ако не започнем сега да инвестираме в образованието на децата ни, като в същото време обществото трябва да е наясно, че тази инвестиция трябва да се възвръща и не може да е свободна програма, защото това ще е дългосрочен ангажимент от обществото към децата, но и тогава и децата имат ангажимент да върнат услугата към обществото.
Най-важното за мен е, че това не е моята концепция, а концепция за нашите деца и дори и да не успеем да постигнем пълната крайна цел, то със сигурност ще имаме много по-добър прогрес за всички нас спрямо текущата ситуация.
Какво бихте казали на младите семейства в Панагюрище, които днес се колебаят дали да останат тук или да търсят бъдещето си другаде?
Камъкът си тежи на мястото и деца изградили връзка с бабите и дядовците си на ежедневна база и на живо пред връзка по Вайбър, е много по-добра връзка и памет. И по-важното е, че можем да живеем навсякъде добре, стига да искаме да си го направим добре, а не да чакаме наготово някой да ни го направи добре.
Аз ще си позволя един бонус въпрос: Въпросът към съветниците и администрацията не е имаме ли пари за това, а можем ли да си позволим да не го направим и да гледаме как градът ни става пощенски код за застаряващо население?
