На 20-ти януари се чества паметта на Преподобния Евтимий Велики, който е живял през V век, както и паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски, който има голям принос за културната и религиозна идентичност на българина.
Св. Евтимий Търновски произлиза от богат и знатен Великотърновски род. Още в ранната си младост Евтимий отива в Килифаревския манастир. По онова време манастирите са били основните духовни и книжовни центрове.
Евтимий е бил изключително умен и начетен за времето си, учил е и във Византия, но след като се връща от там той се усамотява в една пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата – “Света Троица” и малко по малко около него се събират ученици съмишленици, и така Евтимий става основател на Търновската книжовна школа.
През 1375 г. Евтимий е избран за Търновски патриарх, но той не спира да развива своята книжовна дейност. При падането на Велико Търново под турско робство Патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. Той е осъден на смърт от турците, но легендата разказва, че когато палачът вдига ръка да му отсече главата, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Затова Патриарх Евтимий Търновски е заточен и умира през 1402 г. и почти веднага е канонизиран за светец.
Животът му е за пример, а делото му е реформаторско. За съжаление животът и делото му намират все по-малко място в учебниците по история и литература, а определено има какво да се научи.
Българският народ, както се опитваме да проследим, има свой собствен фолклорен календар, който навремето е спазвал стриктно – по него хората са се женели, работили, почивали. Дори кухнята им е била строго подчинена на този календар. Затова е интересно да знаем за този тип традиции, което определено ни дава по широк кръгозор за етнографското минало на България.
20-ти януари е известен всред народа като Петльовден, Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден. Името му подсказва, че този ден е посветен на петела. Във всяка къща, където е имало деца момчета е било задължително на този ден да се заколи петел. Обикновено това се е правело на къщния праг, който е бил маркер за усвоеното (домашното, познатото) пространство и неусвоеното (чуждото, тайнственото, враждебното).
Според традицията петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което все още не е познало жена. Този юноша го наричат (петелар). След като заколи петела, той трябва да направи кръстен знак с кръвта му по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. След което да нарисува кръстове и от външната страна на вратите и портите, за да не могат злите духове на болестите да влизат.
След този ритуал главата на петела се забучва на портата, като се обръща задължително на изток, а краката му се хвърлят на покрива. Перата се прибират от бабите, защото са много ценни и с тях кадят на болни деца.
С петльовите пера се украсяват и специални знамена, които са на особена почит този ден.
Кухнята е естествено със специална гозба – петел. Важно е било петелът да се свари цял. Наред с него са се приготвяли пити, кравайчета, тиганици, баница или зелник. Според вярвания св. Евтим е предпазвал децата от “детешката” и “вънкашната болест” (детски паралич и епилепсия).
