Хем даваш пари, хем ставаш по-богат! Как става това, научихме на 29 и 30 юни, когато станахме част от приключението на Туристическо дружество към „Асарел-Медет“ АД до екопътека „Сървайвър“ край село Загражден, Смолянско. Не станахме част от поредния епизод на телевизионно риалити, но показахме своите, на моменти, героични възможности по този, откровено казано, опасен маршрут.
Макар и със сънени физиономии на 29 – и сутринта, отпили поредната глътка горчиво кафе, не забравихме черното си чувството за хумор. Някои от нас споделиха, че преди да тръгнат на път са се видели с близките си, а други разказаха истории за контузени журналисти след приключенската обиколка. Е, живи и здрави сме и заредени с адреналин! След около три часа реанимация в бусчето пристигнахме. Изсипахме се на рояци в местното кафене на Асеновград – исторически град, който нашумява особено около абитуриентските балове. Разговорите със запалени туристи винаги са оживени, а най-хубавото е, че научаваш нови интересни факти за заобикалящия свят. Групата от Туристическото дружество към „Асарел-Медет“ АД вече дълги години организира екскурзии и походи с опознавателна цел в България и нейните авантюристични кътчета. Целта на походите е: „Да може всеки един да вкуси плодовете на природата и да я обходи с раница на гърба!“
Туристите споделиха, че любовта към природата ги зарежда, а този край на България е толкова красив и без съмнение е оставил всеки свой посетител без дъх. Всички те обожават да ходят на дълги походи, където има водапади. Обичат да се наслаждават на тези почти живи природни забележителности. Ето защо, юнското пътешествие е посветено на тайнствените и мистични Родопи.
Щом пристигнахме край селото, от там ни лъхна ароматът на прясна трева. За момент си представихме какво блаженство биха изпитали чужденците на българска земя… Постепенно хуморът отстъпи място на непоправимата романтика. Всяко едно кътче от тази еко пътека има своя особен изглед, харизма и чар. Ненаситно бе окото ни за множеството водопади и поточета, които те навеждат на мисълта, че нищо не си видял от този живот и тъй продължаваш да крачиш, мълчаливо. След 13 – километровото приключение и повече от 6 часа по загражденската еко пътека се отправихме към Смолян. Странното усещане, че силите не са ни напуснали обзе половината от нас. Енергията си изкарахме в изпълнение на български евъргрийни, което ни дойде като кулминация на вечерта.
На другия ден, отпочинали и с нови сили потеглихме към еко патека „Невястата“, която се намира край Смолян. Сравнително леката 900 – метровата сенчеста горска пътека мирише на мъх и смола. Тя завършва на скала, наречена Невястата в местността Турлука, която разкрива невероятна панорамна гледка. За да се насладят на красотата й обаче, някои от нас трябваше да се изправят с, на пръв поглед, непреодолимите си страхове от височини, тъй като скалите са изключително стръмни и хлъзгави. И точно когато повечето се помислихме за герои, изпълнили своята мисия, чухме легендата за името „Невястата“. Тя гласи, че смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата “Невястата”. Ето Ви един пример за български дух! Решихме отчасти да подражаваме на смелата девойка. При екопътеката има алпийски тролей с дължина от 100 метра и денивилация от 30 метра, по който се спуснахме.
Приключенската обиколка продължи в Широка лъка. Когато стъпиш там, имаш чувството, че си се върнал столетия назад във времето, когато българската народна култура е била на особена почит. С неповторим пататник в стомаха си и нови сили се отправихме към Асеновата крепост. Като болшинството посетители на крепостта и ние не пропуснахме да си поблъскаме главите с въпроса: „Какво гласи кричимският надпис?“ – …отговорът и Вие можете да намерите в Гугъл. По-важното е, че се снимахме за спомен с българското знаме.
Върнахме се у дома, заредени с емоции и нови истории за разказване. Равносметката – този край на България е невероятен, с много красиви гледки. Екопътеките са много леки като преход, има достатъчно указателни табели. Лошата новина бе, че настана „време разделно“, да се приземим и да позволим на романтиката отново да отстъпи пред ежедневния черен хумор. Най-важното, е че сме горди българи и сме по-смели след като преодоляхме Алпийския тролей. Ако някой ден решите да опитате,спуснете се, няма да съжалявате!
Теодора Куртакова – стажант отдел „Комуникации“
Цветомира Тинкова – специалист „Комуникации“
