Българската православна църква почита днес паметта на Светите братя Кирил и Методий, канонизирани за светци от БПЦ.
На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици – „кирилица“.
Имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи и Методий.
Църквата почита светите братя и като едни от светите Седмочисленици, считани са за равноапостоли.
Св. Методий е роден през 810 година, а Св. Константин – през 827 година. В края на живота си той приема името Кирил. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий.
Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия отиват през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.
Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
През 1851 г. в Епархийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил).
