Правила за организация и провеждане на изборите в Европейския парламент

Няколко поредни дни, в ПИА ще присъства рубрика със заглавие "Какво не знаем за Европейския парламент". Публикациите в нея ще бъдат свързани с неговата история, с организацията на работата му, с правилата за провеждане на евроизборите, с парламентарните групи в него и т.н. Днешната ни тема е във връзка с провеждането на изборите в Европейския парламент.

Изборите за Европейски парламент се организират до голяма степен в съответствие с националните законодателства и традиции на страните членки. Съществуват общи правила на ЕС, според които изборите трябва да бъдат свободни и тайни и да бъдат проведени чрез общо и пряко избирателно право. Членовете на Европейския парламент трябва да бъдат избрани в страните членки въз основа на пропорционално представителство, като всяка страна решава дали да използва система с отворена или затворена листа.

Когато гласуването е въз основа на система на отворена листа, гласоподавателите могат да отдадат предпочитание на един или повече кандидати от листата. Такава е практиката в Австрия, Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Словакия, Словения и Швеция. Когато се гласува със система на затворена листа, политическите партии установяват реда на кандидатите и гласоподавателите могат да гласуват само за партия. Такава е практиката във Франция, Германия, Гърция, Унгария, Португалия, Румъния, Испания и Великобритания (с изключение на Северна Ирландия). Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се използва системата на един прехвърляем глас. Всяка страна може да определи избирателни райони за изборите за Европейски парламент или да раздели своята територия за изборите по различен начин. Повечето страни членки са избрали варианта да разглеждат цялата страна като един избирателен район. Белгия, Франция, Ирландия и Великобритания имат няколко избирателни района или области. В Германия, Италия и Полша гласовете също се подават в отделни избирателни райони, но резултатите от изборите се определят на национално ниво. Предизборната кампания се определя на равнище ЕС, но точната дата на изборите и работното време на избирателните секции варират според националните избирателни закони. Гласуването е задължително в Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург.

Съществуват различия между страните членки по отношение на минималната възраст за гласуване и минималната възраст, на която човек може да се кандидатира на избори. В няколко страни членки можете и да гласувате, и да бъдете избирани на 18-годишна възраст (Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Холандия, Португалия, Словения и Швеция). В Австрия обаче можете да гласувате на 16-годишна възраст и да бъдете избирани на 18, докато в Италия трябва да бъдете съответно на 18 и 25 години. В някои държави, като например Франция и Великобритания, се изисква предварителна регистрация в избирателния списък. В повечето страни членки това става автоматично. Гражданите на ЕС, които живеят в страна от ЕС, различна от тяхната държава на произход, имат право да гласуват и да се кандидатират в европейските избори в страната на пребиваване, но националният избирателен закон може да установи специфични процедури за това. Обикновено те също така имат право да решат да гласуват в страната си по произход (например по пощата или в посолството), но това зависи и от националния избирателен закон. Гражданите на Общността на нациите, например канадци и австралийци, чиито имена фигурират в избирателните списъци във Великобритания, също имат право на глас. Съществуват редица примери за избрани членове в настоящия състав на Европейския парламент, които са се кандидатирали за изборите в страна, различна от своята страна на произход. Според разпоредбите на ЕС съществуват няколко положения, несъвместими със статута на член на Европейския парламент. Член на ЕП не може да бъде член на национално правителство или национален парламент, нито активно заето длъжностно лице на европейските институции.

След като Хърватия се присъединява към ЕС на 1 юли 2013 г., членовете на Европейския парламент са 766, но този брой е предвидено да бъде намален на 751 за изборите през 2014 г., като ще остане на това равнище и в бъдеще. Всяка държава членка има собствени избирателни закони и решава в кой ден гражданите й да отидат пред урните в рамките на 4-дневния изборен период от 22 до 25 май 2014 г. Българските гласоподаватели ще гласуват на 25 май, за да изберат 17 членове на ЕП. Резултатите от всичките 28 държави ще бъдат обявени вечерта на 25 май, неделя.