Свещеномъченик Аврамий Български се е родил и живял във Волжка България в края на 12-ти и началото на 13-ти век. Той бил роден и възпитан като мюсюлманин както своите сънародници.
Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
Пътувал до източните руски градове, където се покръстил. Това станало в град Владимир, където живял известно време.
По-късно се върнал в Болгар – столицата на Волжка България, и започнал да проповядва Христовата вяра. Заради това е бил арестуван и убит от своите сънародници.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Погребали го в християнското гробище на Болгар. Хората разказвали, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни.
След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир и мощите на св. Аврамий били положени в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.
Руската православна църква го канонизира като светец.
