Любо Илков
Няма и един пирон в дома на предците на шампионите по бокс Кубрат и Тервел
Къща на 300 г., направена само от дърво без нито един пирон, метална скоба или друг подобен елемент. При днешните технологии това едва ли е проблем, но за 1700-1725 г., когато е строена, е уникално. Сградата съществува и днес в панагюрското с. Баня в почти автентичния си вид. Талпената къща, по-известна сред местните като Пулевата, е може бисред най-старите изцяло запазени у нас Да направиш такава къща тогава, говори за възможности и просперитет. Тя е сравнително голяма за местните фамилии. Светлана Косева, която е сред наследниците на рода и живее във Варна, разказва, че предците й наистина са били заможни и са се занимавали със земеделие. Смята се, че къщата е построена от местни майстори. От Пулевия род са и предците на шампионите по бокс Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър. В началото на миналия век, около 20-годишен, той се преселва в Пловдив, където става сладкар. Там се ражда Венко Пулев, който е баща на Кубрат и Тервел. Основата на талпената къща е от камък, споен с глина. Всичко останало без керемидите е от местен зимен дъб и глина. Родовата легенда разказва, че мястото, където е построена къщата, някога е било дъбова гора. Майсторите на място секли и обработвали стволовете. Гредите и талпите за градежа били оформяни на ръка с брадва. Носещите греди, които оформят конструкцията, са свързвани със специфични дърводелски сглобки Талпите, с които са градени външните стени на къщата, са с дебелина 4 см и учудващо еднакви. Съединявани са помежду си със своеобразни дървени шишове, наречени шилки. Отвътре дъбовите стени са били измазвани с глина, за да се затворят фугите между отделните талпи и да се осигури изолация. В момента не е така, защото при реставрацията на къщата през 60-те години глината е била отстранена, за да се импрегнират талпите и гредите. Пулевата къща в Баня е с чардак, а вътре има 2 големи помещения за живеене и хамбар. През него чрез специален отвор се е стигало до приземния каменен етаж, където е бил оборът на животните. Единствената вътрешна стена е от глина и на нея е изградено огромно огнище (оджак). Зад сградата в автентичния си вид е запазена и пещта за хляб. Не е ясно докога е била обитавана талпената къща. Светлана Косева разказва, че в нея е била родена нейната прабаба през 1855 г. В тези години обаче фамилията си построява и друга, по-голяма къща непосредствено до талпената, която в момента не съществува. Според Светлана в талпената къща са живели 3 поколения от рода. Тя притежава документ от 1922 г. – разделителен акт, според който баба й Дела става собственик. Талпената къща е национализирана от социалистическата държава през 60-те години, когато е превърната в музей с етнографска сбирка. Обявена е за паметник на културата. В момента е собственост на община Панагюрище, обяснява кметът на Баня Стоян Ножделов. С годините обаче е занемарена. „Когато отидох да видя къщата през 90-те години, всичко тънеше в разруха. Покривът течеше и се рушеше, дворът беше разграден, вътре пасяха животни", разказва Косева. Тя направила опит да си върне имота с идея да възстанови сградата, но не успяла. Преди 10-ина години покривът на уникалната къща бил ремонтиран. Амбициозният кмет на Баня възстановява и доизгражда каменната ограда и портите на имота. Чрез община Панагюрище Стоян Ножделов печели и проект по програма за селските райони за реставрация и консервация на талпената къща за 30 000 лв. Възстановителните работи вероятно ще започнат до месец. Кметът не крие амбициите си да върне старата слава на с. Баня като балнеологичен и исторически център, известен още от римско време. В селото е имало 3 санаториума заради уникалната минерална вода, лекуваща редица болести, и по улиците му е било трудно да се разминеш от хора. В момента работи само един като туристически комплекс. Селото е известно и с римските си бани и гробница. Капакът на уникален саркофаг от римско време се пази във фоайето на кметството. Още не е ясно какво би излязло, ако се направят цялостни разкопки на гробницата. Баня е родно място и на легендарния поборник от Априлското въстание поп Грую Бански, чийто паметник се извисява в центъра. „Надяваме се да възстановим Пулевата къща в напълно автентичния й вид и отново да я превърнем в музей с етнографска сбирка, който да привлича туристи в селото", обяснява Ножделов.
Източник: 24 часа