Както всяка година, в последната сряда на февруари ще се отбележи деня, посветен на борбата с тормоза в училище, известен като Ден на розовата фланелка. МКБППМН организира кампания по този повод. Една от инициативите е насочена към родители и учители. На 27.02.2014 година от 17:30 часа в базата на местната комисия, в двора на ДГ „Брезичка“ (входа откъм реката) ще се проведе дискусионна група, модератор на която ще бъде Евгения Загорска, секретарят на Местната комисия. Ще се обсъди в дълбочина темата за насилието и тормоза и ще се дискутира алгоритъм за противодействие. За повече информация можете да се свържете със секретаря на комисията психолога Евгения Загорска на телефон 0884310751.
Местната комисия приканва всички да се включат в инициативите, посветени на противодействието на тормоза. Как може да го направите:
- АКО СТЕ УЧЕНИК – споделете със съученици, приятели, семейството идеята да носите розова тениска на 28. Февруари. Може да изработите нещо /рисунка, колаж, послание/, с което да се включите по-активно.
- АКО СТЕ РОДИТЕЛ ИЛИ ЧОВЕК, КОЙТО ПОДКРЕПЯ ИНИЦИАТИВАТА – Можете да сложите розова тениска, блуза, лентичка в знак на солидарност и да поканите и други да направят същото; да поговорите с детето си и другарчетата му за проблема; да участвате в гореописаното събитие, за да бъдете активни и заявите гражданската си позиция.
Деструктивното агресивно поведение при децата може и трябва да бъде ограничавано и овладявано. Агресивното поведение е проблем, когато резултатите от него водят до нараняване на друг човек (или група хора), умишлено причиняване на болка и страдание. Когато агресията се повтаря отново и отново върху един и същи човек, тогава тя се превръща в тормоз – злонамерено поведение, което е целенасочено и се прилага съзнателно.
ЗАЩО ЕДНИ ДЕЦА УПРАЖНЯВАТ ТОРМОЗ ВЪРХУ ДРУГИ?
Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да страда. Въпреки това, рядко има съзнанието, че прави нещо несправедливо. Приема се, че мъчителите имат потребност да се чувстват силни, да владеят положението, да упражняват контрол над другите. При някои от тях поведенческият репертоар е силно ограничен и те често не знаят какво друго да направят, освен да се присмеят, да се подиграят, да обидят, да причинят болка. Едно дете може да бъде агресивно поради това, че не знае друг начин да изрази гняв, неодобрение, както и интереса си, радостта си, харесване или други емоции. Мъчителите обикновено не изпитват угризения или вина. Много често обясняват поведението си с това, че жертвата ги е предизвикала по някакъв начин, а те са били принудени да отговорят с удар, заплаха или обида.
Затова изрази от типа «Не те ли е срам?» остават неразбрани от тях. Подходът на директното «вразумяване» обикновено изобщо не е ефективен, а нерядко дори има обратно действие – влошава ситуацията и вместо да спира тормоза, поражда желание за отмъщение или кара мъчителя да измисля нови, по-трудно забележими начини за тормозене. Децата, които редовно тормозят други деца, са агресивни не само към връстниците си. Такъв тип поведение може да върви в комбинация с нахално, нагло и арогантно отношение към възрастните, включително към учителите и родителите. Някои от мъчителите са изключително изобретателни в прикриването на насилническото си поведение, способни са дори да изкарват себе си жертви. Родителите често нямат представа за поведението на детето си в училище и не допускат, че то може да е агресивно към връстниците си. Децата, които тормозят, си приличат по поведение или черти на характера. Такова дете често е физически силно, агресивно; държи се нагло и арогантно; има за цел да се налага, да доминира, да контролира; враждебно е спрямо околните; импулсивно; не умее да съчувства и да съпреживява; не умее да разбира добре нито собствените си, нито чуждите емоции; хвали се с победите си, но тежко преживява неуспехите и като цяло не умее да приема поражение.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЕЦАТА ЖЕРТВИ
Тези деца са тихи, плашливи, неспокойни, несигурни, чувствителни, лесно раними, реагират на трудности и лошо отношение с плач и затваряне в себе си. Имат ниско самочувствие, малко приятели, често стоят изолирани от другите, постоянно се нуждаят от родителска закрила и са свръх обгрижвани, не са агресивни, освен в редки случаи. Физически изглеждат слаби и крехки или непохватни, а по-пълните – бавни, тромави. Често са уморени, плачат, липсва им апетит. Имат нощни кошмари или нощно напикаване.
ЗНАЦИ, ПО КОИТО РОДИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА РАЗПОЗНАЯТ, ЧЕ ДЕТЕТО ИМ Е ЖЕРТВА НА ТОРМОЗ
Нека родителите бъдат внимателни, ако забележат следи от одраскано, синини, скъсани дрехи. Детето може да избягва определени часове в училище. Може да го боли глава, корем. Да забравя, да е разсеяно и апатично. Да «губи» често учебници или тетрадки; да има страхове от внезапни шумове, тъмно, физически контакт. Вероятно е да си гризе ноктите, да има тикове, да заеква. Пониженият училищен успех и недостигът на пари са също тревожни сигнали. Много често децата, жертви на тормоз, не споделят какво им се случва. Това може да се дължи на притеснение и срам, както и на нежелание да се показват безпомощни и неспособни сами да се справят. Освен това може да се страхуват от отмъщението на мъчителя. Мъчителите обикновено са много изобретателни, когато насаждат у жертвите си ужас от последствията, в случай че решат да се оплачат. Смятат, че хората, които “портят” другите, са “предатели” и никой не ги харесва, затова ако някоя жертва го направи, ще се окаже в още по-тежка изолация. Не рядко децата са убедени, че споделянето с възрастни, независимо дали са учители, родители или други, не води до прекратяване на тормоза.
Чрез активното участие на цялата общност и споделената отговорност на родители и учители мерките за намаляване на тормоза при децата могат да са ефективни
АКО РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е ОБЕКТ НА ТОРМОЗ
Стъпка 1: Говорете с детето
Подробно говорете върху всеки аспект на проблема! За децата е трудно да признаят пред родителите си, че са тормозени и е нужно време да ви разкажат подробностите. През цялото време на разговорите показвайте на детето си, че темата е важна и че го слушате внимателно. Не бързайте да коментирате и да давате собственото си мнение и оценки. Кажете му, че изцяло го подкрепяте, че се радвате и се гордеете, че е споделило, и че е много смело от негова страна да говорите на тази тема. Внимателно чуйте какво ви казва детето за тормоза. Питайте го кой и как го е тормозил, къде и кога се е случило това, колко често се е повтаряла ситуацията. Научете колкото се може повече за начина, по който е бил извършен тормозът, може ли Вашето дете да посочи и други деца, които са станали жертва на такова насилническо поведение.
Вярвайте му! Децата рядко лъжат, когато става дума за преживян от тях тормоз. Показвайте му, че го обичате и сте загрижени за това, което се случва с него.
Не го критикувайте! На Вашето дете му е достатъчно тежко от случилото се и ако човекът, от когото е потърсило помощ, започне да го критикува, това ще утежни още повече ситуацията.
Не обвинявайте детето си за това, което му се е случило! Не му казвайте “Ти какво правеше там?” или “Сам си си виновен!”. Много е важно жертвите на насилие да не живеят с убеждението, че те са предизвикали случилото се и че вината е тяхна. Не игнорирайте и не омаловажавайте проблема. В случаите на тормоз крайно неподходящи са изказвания от рода на “Това са детинщини”, “Малко сте се скарали, утре пак ще сте приятели”, “Преувеличаваш”, “Не е толкова страшно, не му обръщай внимание” и други подобни. Когато детето Ви потърси за помощ, може и да не знаете как да реагирате, какво да кажете и какво да направите. В такъв случай отделете време да помислите и да поразсъждавате над ситуацията, но не минавайте с “В училище всички се бият, сега и на теб ти се случи”.
Ако Вашето дете удари друго, това едва ли ще реши проблема, по-вероятно е или да си има неприятности с учители и директор, или ситуацията на насилие да се засили и влоши.
Покажете съпричастност! Кажете му, че тормозът е лошо нещо, че то не е виновно за него и че сте много доволни, че е имало смелостта да потърси помощта Ви. Питайте го според него, как би могла успешно да се реши тази ситуация. Кажете му, че ще обмислите какво да правите, след това споделете с него какво възнамерявате да предприемете.
Стъпка 2: Потърсете съдействие от училището
Не бързайте веднага да търсите контакт с родителите на насилниците. Тази реакция често е сред първите, но тя по-скоро утежнява положението, вместо да реши проблема. Отговорност на училището е да се проведат разговори с децата, които са извършили насилие и с родителите им. Няма смисъл да се втурвате в училище и да изисквате възмездие. Така няма да помогнете на никого. Някои родители предпочитат да не казват в училище, че детето им е било тормозено, но тормозът не може ефективно да бъде спрян без знанието и участието на учителите.
Първата ви задача е да говорите с класния ръководител и спокойно, ясно и разбираемо да обясните какво ви притеснява. Уговорете си среща, която да се проведе в училището. По време на разговора се старайте да контролирате емоциите си и да говорите по същество. Дайте изчерпателна информация за тормоза върху Вашето дете – кой, кога, къде и как го е тормозил. Мислете за доброто не само на Вашето дете, но и на другите ученици. Бъдете готови да си сътрудничите с училището за успешното решаване на проблема. Кажете на класния ръководител, какви са мерките, които очаквате да бъдат предприети, за да се осигури безопасност на Вашето дете в училище. Ако тормозът продължи, поискайте да се организира среща с родителите на детето, което извършва насилието, но непременно в присъствието на класния ръководител. Потърсете съдействие от училищния психолог (или педагогически съветник). Поискайте и той да присъства, ако решите да организирате среща с родителите на другото дете. Отделно обсъдете с него мерките и действията, които смятате да предприемете, особено ако не сте съвсем сигурни какво трябва да се прави и какво – не. Много деца, които тормозят другите, спират веднага, щом родителите им научат за тяхното поведение и постъпки. Ако тормозът се случва по пътя към или от училище, погрижете се детето да отива дотам и да се прибира в компанията на по-големи, добронамерени ученици, или вие го водете, докато не се приложат договорените мерки.
Проследете дали тормозът е спрял! Редовно разговаряйте с детето си и с класния ръководител. Ако тормозът продължи, отново поискайте среща.
Стъпка 3: Помогнете на детето си да даде отпор на тормоза
Покажете на детето си, че му вярвате и го разбирате! Това е от изключителна важност, за да бъдат успешни съвместните ви усилия за спиране на тормоза. Каквото и да му кажете и да го посъветвате, думите ви ще тежат два пъти повече, ако детето ви чувства, че му имате доверие и че си давате сметка, какво преживява.
Дайте му съвет, как да се предпази от нападки. Например да не се хваща на груби подмятания, а да си казва «Това е техен проблем, не мой. », което ще съхрани самооценката му. Изработете заедно някаква стратегия за сигурност. Научете го как да търси помощ от възрастните, когато се чувства застрашено от насилие. Обсъдете към кого може да се обърне за помощ и заедно решете какво би трябвало да каже. Обяснете му, че да съобщи за тормоза не е нито клюкарене, нито издаване, нито предателство. Помогнете му да преодолее срама си, да бъде уверено, да отстоява себе си. Понякога е достатъчно едно дете просто да не покаже страх от нападателя си, за да го откаже от по-нататъшни нападки.
В никакъв случай не отивайте да се саморазправяте с децата, които са тормозили Вашето дете! НЕ го подтиквайте да отговаря на насилието с насилие (например с изрази като “Защо и ти не го удари?” или “Върни му го”).
Окуражавайте детето си! Не го карайте да си мисли, че е малко и слабо, а напротив – че е напълно способно да се противопостави и да се справи с тормоза. Стимулирайте детето си да установява контакти с добронамерени деца в класа. Класният ръководител може да Ви ориентира с кои ученици би могло да се сприятели Вашето дете, да прекарват заедно свободното си време или да се справят с общи задачи. Подкрепете детето си да установи тези приятелства, поканете приятелите му на гости у вас. Дори и само един добър приятел може да помогне да се подобри ситуацията, да се върне увереността и самочувствието на детето ви. Помогнете на детето си да се запознае с други деца и да създаде нови приятелства извън училище. Различната среда и пълноценните отношения с други негови връстници ще му помогнат да се чувства по-уверено в себе си, ще му покажат, че може да общува с други деца, без да става жертва на агресията им.
Давайте му поводи да се чувства ценно и важно, хвалете го, поощрявайте го, казвайте му неща като «Много добре се справяш с…», «Намери наистина много добро решение за…».
Помагайте на детето си да развие талантите си и творческите си заложби. Предложете му да посещава часове, занимания и спортове, които му харесват и му носят удовлетворение. Това ще му даде нови емоции, нова среда и нови познанства, ще го накара да повярва в себе си и в способностите си.
Покажете на вашето дете, че има сигурен и изпълнен с любов дом, който му осигурява физическа и емоционална защита. Опитайте се да не се ядосвате и да не се дразните; не убеждавайте детето, че това, което му се е случило, не е важно; не обвинявайте детето си или училището и не оставяйте детето да се справя само.
Склонни сме да приемем, че неблагоприятни последствия от тормоза има основно за жертвите. Последствията от тормоза обаче засягат всички участници в ситуацията на тормоз: и жертвата, и мъчителя, и помагащите или окуражаващите мъчителя, и пасивните странични наблюдатели.
Откъс от книжката на МКБППМН, написана от Евгения Загорска „Да противостоим на тормоза и деструктивното поведение при децата“
