На крака, изпълнила до краен предел Стрелчанския читалищен салон, публиката дълго аплодира местните самодейни актьори. Председателят на читалище „Просвещение-1871 г. в града, помощник-режисьор и редактор на спектакъла „Бай Ганьо“ – Мариана Няголова, развълнувана, успя да каже: „Имаме премиера!“
И то каква!? – допълвам аз, станала част от едно преживяване, наситено със силни противоречиви чувства и мисли. Предизвикани от играта на трупата, успешно пресъздала замисъла на именития Иво Русев – режисьор на постановката по драматургия на Георги Данаилов.
Салонът и сцената грееха от усмивки, предизвикани от таланта и посветеността на Театралния читалищен колектив, сътворил това сценично чудо. Актьорите: Енчо Божков, Иван Маджаров, Илия Илиев, Рашко Ганчев, Ильо Ильов, Станислав Чомаков, Стефан Стойков, Цветанка Няголова, Маргарита Пайтакова, Райка Фингарова, Румяна Колева-Нешева; осветителят Пенка Козарекова, озвучителят Стоянка Панова. Начело с режисьора Иво Русев и помощник-режисьора и редактор Мариана Няголова. С подкрепата на доброволци разпоредители, декористи, спонсори от местния бизнес. И на Общинска администрация Стрелча, лично представена от кмета инж. Георги Павлов, който освен, че изгледа спектакъла и поднесе приветствие с кошница с цветя, остана с театралите и на творческата среща след представлението. Включи се активно в разговорите за продължение на развитието на Театралното читалищно изкуство в Стрелча, с гаранции за сътрудничество. Прегърна идеята за организиране на фестивал на самодейните театри, като насрочи и Работна среща в тази връзка.
РЕКИЦ „Читалища“ – Пазарджик, беше медиатор в тези разговори с ангажимента да осъществява логистика в процеса на осъществяване на начинанието. И още на другия ден след представлението проведе работни разговори за намиране на партньори за творческата инициатива /за която ще информираме в развитие/. Дори срещна единомислие от още една Общинска администрация с предложение за предоставяне на сцена за фестивала и за представление на спектакъла „Бай Ганьо“. Постановката, която предизвиква тъжен смях, но и оптимизъм, заради сложния образ на Алековия герой, съчетал българската хитрост, видоизменена до неприемане от социално-политическата конюнктура на времето си. Но и жизнеутвърждаваща, заради възможността за приспособяване и развитие. Което единство предизвиква размисъл за използване на тези качества в рамките на моралните ценности на всяко време. И за личния избор на посоката!
Гледах спектакъла. И се смях, и суфлирах като дете познатите реплики. Приветствах трупата за премиерата. А Поздравителният адрес трогна режисьора и беше грижливо прибран за Летописа на Читалищния театрален колектив на Стрелча.
Автор: инж. Радка Енчева-Кочева, РЕКИЦ „Читалища“
