Църквата празнува днес Преображение Господне, един от най-светлите християнски празници. Той се свързва с промяна и надежда за по-добро бъдеще.
На 6 август времето се променя – денят намалява, нощите стават по-хладни, птиците се събират на ята, за да тръгнат към топлите страни, а змиите и гущерите се прибират в леговищата си, според българския народен календар.
Според вярванията на този ден небето се отваря и желанията се сбъдват.
Народната традиция повелява до този ден не се яде грозде, защото още „не е кръстено“. Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги прекадява заедно с други плодове – дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини.
Началото на празника е от първите векове на християнството. В 33-тата година от своя земен живот, на планината Тавор в Галилея, пред погледа на апостолите Петър, Иаков и Йоан, Иисус Христос се преобразил, издигнал се над земята и засиял в чудна светлина. Така Всевишният потвърдил божествената истинност на Своя Син.
Преображение отбелязва средата на петнадесетдневните пости в чест на Божията Майка и е подстъп към големия празник Успение Богородично (Голяма Богородица – 15 август).
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение).
