Църквата почита днес преподобна Теодора Александрийска.
Преподобна Теодора живяла в пети век, тя била родена в Александрия. Омъжила се за добър човек, но му изневерила. Веднага след това тя осъзнала греха си, скубела си косите и отишла при позната игуменка в близък девически манастир. След разговора с нея, Теодора решила да постъпи в мъжки манастир, където да се бори с изкушенията на плътта и да измоли прошка за своя тежък грях.
Когато съпругът й отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки дрехи и напуснала бързо града.
Отправила се към мъжкия манастир Октодекат, който се намирал на 18 километра. Сутринта се явила пред игумена, като се представила с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я приемат в числото на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи. Накрая размислил и решил: гостът да бъде приет в светата обител. Настъпили за Теодора дни на изпитание и на велики подвизи.
Братята се чудели на нейните всенощни молитви, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й участие в общите трудове. В манастира Теодора преживяла осем години. Но ето че настъпило ново, много тежко изпитание.
Един ден била изпратена в Александрия да купи жито. Така се стекли обстоятелствата, че трябвало да пренощува в манастир. В манастирската страноприемница, гдето се установила Теодора, била през тази нощ дъщерята на игумена на този манастир. Дошла да види баща си. Прелъстена от красотата на мнимия монах, тя през нощта започнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние. Не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж. Получила решителен отказ, тя извършила греха с друг гост и тъй забременяла.
С купеното жито Теодора се завърнала в своята обител. Минало време. За бащата игумен станало ясно, че дъщеря му е бременна. Смутен и разтревожен, започнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката посочила монаха Теодор. Бащата с укор съобщил това на игумена на манастира Октодекат. Изненадана, Теодора била изправена пред своя игумен да дава отговор. Обвинението било категорично. Игуменът се вълнувал силно: какъв обет бе дал младият монах, а какво бе сторил! Мнимият монах твърдо отговорил: Бог ми е свидетел, отче свети! Това аз не съм извършил.
Игуменът познавал чистотата и светостта на монаха. Не можел да повярва на клеветата. В определеното време дъщерята на еннатския игумен родила момче. Монаси донесли новороденото в манастира, гдето се подвизавала Теодора. Поставили го сред монасите и започнали да го укоряват в нечист живот.
Игуменът се намерил в много трудно положение. Сега вече не могъл да не повярва на клеветата. Ужасявал се от това, че манастирът му е опозорен. Разгневил се силно на Теодора. Развълнували се силно и братята монаси.
Съвещавали се и решили: детето да бъде предадено на монах Теодор и двамата да напуснат манастира.
Сега се представил случай за подвижницата Теодора да открие своето смирение. Тя могла да съобщи на смутените братя тайната си и с това да възстанови своята чест и тях да успокои. Но не сторила това. Решила да се подчини на новото изпитание, в което виждала възмездие за предишния си грях. Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила недалеч от него в една тясна бедняшка колиба. Овчарите, които пасели стадата си наоколо, се съжалили над нея. Давали редовно мляко за детето. А сама тя се хранела само с диви треви.
За преподобната настъпили тежки дни. От монасите трябвало да понася всевъзможни насмешки. А пустинята я плашела с живеещите в нея диви зверове. Летният пек и зимният студ я също измъчвали. Но тя търпяла всичко.
Тъй изминали седем години. Накрай монасите се съжалили и помолили игумена да прости изгнаника. Игуменът благосклонно приел Теодора и я поставил в една килия с детето. Тук тя прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на страх Божи.
Игуменът получил откровение, че грехът на Теодора е простен. След това започнал да показва наново особено разположение към мнимия монах.
Настанала страшна суша. Пресъхнали всички кладенци в светата обител. Дори и езерото край нея изсъхнало. Тогава игуменът казал на някои духовни братя, че само монах Теодор може да ги избави от смъртоносната жажда. И повикал след това мнимия монах и заповядал да донесе вода от кладенеца, който бил пресъхнал напълно. Като взела благословение от игумена, преподобна Теодора се запътила към кладенеца. По пътя дълбоко в себе си се молела на всемилостивия Бог. И станало незабравимото чудо: кладенецът се оказал пълен с вода. Теодора донесла оттам пълен съд с чиста вода. Никога след това кладенецът не пресъхнал.
Смирената Теодора казвала, че това чудо станало по молитвата и вярата на игумена, а не заради нея.
Наближавал краят на земния й живот. Тя се затворила в килията си със своя мним син и му дала последните си наставления: да обича Бога, да се покорява на игумена и на братята, да пази мълчание, да бъде незлоблив, кротък, смирен, да се пази от сквернословие и празнословие. Съветвала го да помага безропотно на болните, да обича бедността и безкористието, да си спомня постоянно своя скитнически живот, трудностите в оная тясна колиба. Тя искала от него и това – да не забравя своя “баща”. След това коленичила за молитва. Усърдно се помолила за сетен път Бога да й прости греховете. До нея застанало на колене и момчето. Постепенно молитвата замирала на устата на горещо молещата се Теодора. Затихнали риданията й: тя се преселила спокойно и блажено в горния свят.
