Цвета Антонова е родена в Панагюрище. Основното си образование завършва в родния си град. В Софийския университет „Климент Охридски" покрива три магистратури – по педагогика, медицинска психология и социология. Работила е в Института по педиатрия като клиничен психолог и 10 години научен сътрудник по детска психология в Националния център за опазване на общественото здраве. Има над 45 научноприложни публикации. От 2001 г. е в Държавната агенция за закрила на детето, където оглавява дирекция „Държавна политика за детето". Майка на две деца.
Г-жо Антонова, през последните години се наблюдава тенденция на непредизвикана агресия у деца спрямо възрастни хора. Последният случай бе в края на февруари, когато две момчета на 10 и 11 години пребиха 75-годишна жена за 70 стотинки. Защо се случва това?
Децата не знаят как да реагират в различни социални ситуации, тъй като попиват примерите за насилие от живота и това, което виждат около себе си. Особено в предпубертетна и пубертетна възраст те се влияят основно от мнението на връстниците си, подражават си и нерядко вършат кражби и насилие, за да бъдат приети в определена група, да бъдат част от някаква общност. Това става най-често, когато в семейството липсват разговорите, разбирането и способността да бъдат чути от родителите и неприятните, и приятните неща. Когато са залети от показна агресия във филми, компютърни игри и медии, когато живеят в среда, от която лъха на насилие, те вече не могат да правят разлика между реалност и фантазия и смятат, че да пребиеш старица, е нещо като участие във филм. За съжаление се губи чувствителността, обикновената, чисто човешка чувствителност и човещина. Имахме случай на две 14-годишни момичета, които вече са в Сливенския затвор. Те бяха убили възрастен мъж и после обясниха, че самото престъпление е било нереално в очите им, като участие във филм. Това е страшното. И още – трябва по-често да показваме по медиите позитивното, доброто, защото децата ни не са само убийци и насилници, не това е животът.
Друга причина за подобно поведение може ли да изведете?
Показната безнаказаност. Тя им казва, че каквото и да сторят, ще се разминат без санкция. Синът ми беше в Чикаго по линия на студентските бригади и го питах по вестниците в САЩ пишат ли за такива страшни престъпления, както у нас. Оказа се, че не, само на последната страница в малко каре е чел за деца, които тормозили животинка. Няма имена, нито детайли от мъчението, само как ще бъдат наказани. Това респектира. Спомнете си случая в Австрия с бащата, който държа дъщеря си 27 години в плен и тя му родила седем деца. В нито една медия не излезе нейна снимка, нямаше интервю с това момиче. Ако беше у нас, щеше да узнаем цялата им история в детайли. И когато става по този начин, хората го приемат за редно, щом го пише във вестника. Медиите имат авторитет и за много хора са източник не само на информация, но и на гледна точка.
На кои други институции можете да разчитате за подкрепа?
Всички органи по закрила – МВР, общините, МТСП и Агенцията за социално подпомагане, МОН, МЗ, Министерството на правосъдието, Външно министерство – общо 7 по Закона за закрила на детето. Имахме случай при подаден по телефона сигнал от читателка на един сайт, в който й прави впечатление, че момиче пише няколко пъти, че смята да се самоубие. Ние веднага подадохме сигнал до ГДБОП, оттам засякоха айпи-адреса на компютъра, от който пише тийнейджърката, и адресът веднага беше посетен. Оказа се читаво семейство с две момичета, добри родители с прилични доходи и професии, които обаче не знаят, че и двете им дъщери опитвали да сложат край на живота си. Конкретният случай беше, понеже детето се чувствало пълно и няма приятели, а момчетата не му обръщали внимание.
А ако дете е жертва на насилие?
Ако има данни за престъпление, работим задължително с МВР. В случая полицаите са водещи, защото се интересуват да съберат доказателства, за да се накаже виновникът. Имахме случай с подаден сигнал за евентуално блудство в семейството. Отишли колегите, но през това време бащата насилник беше прикрил всички следите и МВР не успя да докаже нищо. Изработен е механизъм за работа в случаите с насилие над деца, подобри се и координацията между институциите, така че да бъдем адекватни във всяка ситуация.
Колко случаи на насилие има през последната година?
Да, статистика и анализ на насилието се прави от ДАЗД от 2001 г. Конкретно през 2012 г., защото данните за миналата година още се обработват, подадените сигнали за насилие са 2903, от които при 1454 от случаите са предприети мерки от отделите за закрила на детето. По области най-голям е броят на регистрираните случаи на насилие в Столична община – 423, т.е. близо 19,9% от всички. На следващо място по абсолютен брой регистрирани случаи се нарежда област Стара Загора – 207 деца, Велико Търново – 123, Плевен – 115, Пловдив – 111, Варна – 100. По брой на децата в областта най-голям е броят на пострадалите малчугани в Разград. На 1000 деца при 4,5 от тях е установено насилие.
А кой най-често подава сигнали за тормоз над непълнолетни?
На първо място от майките. После идват бабите и дядовците, третата позиция се държи от бащите. Всеки случай се проверява.
А дали има връзка между нивото на образованост на родителите и проявите на насилие над децата?
Не. Нито според нашите данни, нито според научните изследвания. Най-често насилници са млади родители, които поради безпомощност и незнание понякога не знаят какво да очакват от детето и прибягват до наказания. Жестоко се отнасят с децата и не полагат грижи за тях тези родители или опекуни, които по правило са импулсивни, несамостоятелни, социално изолирани, потиснати, уязвими на критика, не им достигат навици за самообладание, чувство на самоуважение и самоконтрол.
А дали наказанията за педофилите у нас са адекватни, при положение че Германия и Полша вече въведоха химическата кастрация, същото смята да стори и съседна Македония?
Да, трябва да се утежнят наказанията за такива насилници. Същевременно обаче изследванията показват, че когато присъдите са по-високи, педофилът е още по-жесток към жертвата си. Трябва да се намери балансът, защото и химическата кастрация е временна. Имаше такова предложение за нейното въвеждане от организация у нас, но до момента не е разглеждано. Според статистиката общият брой на регистрираните случаи на сексуално насилие над деца през 2012 г. е 324, т.е. 15,3% от общия брой случаи на насилие. Тук преобладават децата, които са станали жертва на лица от семейния кръг, за съжаление.
А колко деца са били осиновени у нас през последната година?
По данни на Агенцията за социално подпомагане 737 деца са осиновени в страната през изминалата 2013 г. От тях правосъдното министерство е одобрило осиновяването на 200 деца зад граница. Най-много малчугани са заминали за САЩ – 53, после е Италия – 39, Испания и Франция по 25, Германия – 11, Холандия – 7, Швеция – 3, Канада и Кипър по две деца и само по едно в Швейцария, Ирландия и Норвегия. И преди изминалите години Щатите са първи по този показател. За 2012 г. например отвъд океана са заминали 124 деца, за 2011 г. – 65, а през 2010 г. – 43.
А нужно ли е да се мисли за улесняване на тежката процедура за международно осиновяване?
Повечето родители не са готови да вземат кое да е дете. Имат си собствена представа какво точно искат – например момиченце на 3 години, с определен цвят на косата, да няма никакво увреждане и да е напълно здраво и т.н. В този смисъл не трябва да е лесно да станеш осиновител, защото не собственото желание, а способността да се грижиш и да възпитаваш дете, да го приемеш такова каквото е, е основното и водещото при определянето на подходящо семейство за детето в процедурите по осиновяване. Процедурата наистина е тежка, но трябва да се гарантира, че кандидат-родителите имат нужния профил за конкретното дете. Трябва да съвпадат характерите на детето и бъдещите родители, това е изключително важно за неговата сигурност и бъдеще.
Автор: Заприн Караминов
Източник: http://www.vsekiden.com
