Интервю на Дамян Йонев
В рапърските среди и сред ценителите на тази музика той е известен като Йоката. В сайтовете за видеосподеляне се въртят десетина негови авторски парчета. Едно от тях – "Снимка на стената" е свързано с лична трагедия – загубил е майка си и песента е неговият начин да реагира на болката. Клипът към песента има стотици хиляди гледания и десетки коментари в youtube и vbox7. За страстта към рапа, за болката в живота му и за бъдещите планове, той се съгласи да разкаже пред ПИА.
– Представи себе си с няколко думи.
– Псевдонимът ми в рап средите е Йоката, а истинското ми име е Йончо Нонов. На 22 години съм и съм от Панагюрище
– Как реши да правиш рап музика?
– Бях се запалил по рап музиката още като малко дете. Рапирах всеки ден, мислех, че всичко е лесно и реших да направя първата си песен през 2010 година. Свързах се с хора от рап индустрията, които биха могли да ми влязат в положение и да запиша първата си песен, но никой не искаше да го направи безплатно. Искаха от мен доста големи суми с които аз не разполагах по онова време. Разбрах, че ако сам не си помогнеш, никой няма да ти помогне. Поразрових се в интернет и намерих програма с която можеш да записваш музика сам – бързо и лесно. Така между мен и музиката вече нямаше „парична" стена и лека полека започнах да правя песен след песен. Идолът ми е великият Еминем и мечтата ми е да го срещна някога, просто да си поговорим за час, не повече и да го попитам как е успял да се издигне от мизерията и да стигне до върха. Непременно ще го попитам как успява да е позитивно настроен, след всичко случило му се до момента.
-Разкажи ни за най-известната си песен „Снимка на стената".
– Идеята ми беше да почета паметта на майка ми по уникален за мен начин и след като вече имах възможност да правя музика реших да й кажа всичко което ми тежи по моя си начин – с рими.Знам, че ги е чула и се надявам да е на по-добро място там горе…
– Какво мислиш за положението в страната ни в момента?
– Положението в страната ни е плачевно, всеки трети човек е на ръба на бедността и не вижда светлина в тунела. Ще се оправим все някога, но аз едва ли ще бъда жив за да го видя…
– Каква е твоята кауза, за какво се бориш?
– Моята кауза е да направя фондация и да помагам на хората болни от рак, защото именно от тази коварна болест си отиде майка ми. Искам да им осигуря безплатно лечение и хубави моменти в малкото време, което им остава на земята. Наясно съм, че от рак напълно се излекуват малцина, и че фаталният край е по-вероятен, но капка човещина никога не е излишна. Нали така? Бих искал да вметна, че ако някой мисли като мен и му допада идеята ми, ще се радвам да се свърже с мен.
– Имаш ли нови проекти ?
– Имам много проекти за 2014 година, около двадесет са на брой, но чакат времето си. Дори имам предложения от доста големи имена в БГ рап средите, но предпочитам да запазя всичко в тайна и да изненадам почитателите си.
– За финал- обръщение към феновете ти.
– Обичам ги! Няма значение дали са двайсет или две хиляди. Важното, е че по някакъв начин съм успял да намеря място в техните души и съм останал там. Това за мен е най-голямата награда, която мога да получа в живота си!
