Мария Бегова
На днешния ден, 2 февруари, в деня на големия християнски празник Сретение Господне, ние празнуваме и Деня на мъжката рожба – Петльовден. На този ден майките на момчетата къпят своите рожби, колят петел, петела варят, а перата прибират за врачуване, баене и лекуване. Закичват се с едно петльово перо, месят питки, правят зелник, раздават за здраве, отиват при жените, които са бабували при раждането на момчето, събират се около трапезата и празнуват. На този ден им е позволено дори да се напият, на този ден около трапезата се носи смях и е позволено дори на масата да се разказват „блажни“(разбирай мръсни) истории и спомени, нецензурни закачки и песни с еротичен подтекст за мъжката сила и половата активност. Зер, Петльовден е! А знае се – къща, в която „петел не пее, запада и руши се.“
Разбира се, в основата на всеки обред е мисълта за здраве, затова и за женската челяд се коли млада ярка. Но все пак празникът е Петльовден. Известен е още и като „Ихтима“ и „Черна“. Защо? Популярна е легендата за онази майка от село Еркеч, която, за да спаси сина си от еничарство, скрила момчето, заколила петел и опръскала с кръв цялата къща и заявила, че сама го е убила, за да не го даде на друга вяра.
Трагичната историческа съдба на българина, отразена във фолклора, изобилства с убийствени и самоубийствени актове, където смъртта е предпочетеният избор пред робство или приемане на чужда вяра. Тази смърт е запазена и увековечена в легенди, песни, приказки и топоними като Момина скала, клисура, усое, като Момков мост, камък, гроб. Но не и като празник. В условията на живот под чужда власт и религия, запазването на момчетата е от изключителна важност за оцеляването, безспорно, но не всичко може да се обясни с това. Жертвоприношението е много по-стара обредна практика. Написаните с кръв кръстове – също.
Паметта на човечеството е по-дълга, колективната памет на българина също. Тя пази древната и богата символика на петела, перото и кръвта – срещаме я и при древните източни народи, и при траките, при славяните, и в библейските, християнските и ислямските сказания. Намираме я в митология, фолклор и литература. Да отидем и по-далеч – към българската шевица, най-древната ни писменост. Там от пазвите на ризи и престилки греят пъстри петлета или пера, в които е закодирана същата символика на мъжкото начало – мъжът оплодява живота, пази дома и завладява света. Петелът е този, който възвестява раждането на деня и с кукуригането си прогонва силите на тъмнината. Той посреща слънцето, определя време и дава срок – първи петли, втори петли, че и трети. Неговото кукуригане е знак, че светът се събужда и животът започва отново. Той е връзката между тъмнината и светлината. Петелът – горд, наперен, смел, боеспособен, самоотвержен защитник на дома си, грижовен към пиленцата. Петелът носи мъжкото начало. На чисто битово ниво – той е грижовният стопанин и закрилник. И още – майката знае, че ще дочака старините си в дома на своя син, защото женската челяд ще отиде в друг дом. Затова коли курбан за защита на рожбата си от всяко зло. И затова курбанът е петел, а не друго животно или птица. И съвсем не е случайно, че Петльовден е в Деня на Сретение Господне, четиридесетият ден след Коледа, когато Богородица занася сина си в храма.
Празникът Петльовден съчетава в себе си древна символика, езичество, християнска вяра, обичаи и поверия и човешки опит, трупани хилядолетия. Има една поговорка, която много обичам: „Раждайте сѝнове, да не са празни друмове“. Друм, сиреч път, е всичко, което е извън дома – това е светът. И хубава, и страшна е тази поговорка, и разум има в нея, но и болка. Защото мъжките пътища от време оно са пътищата на лова, на юначеството, на гурбета, на войната, на първопроходството. Пътища, трудни, неизвестни и опасни. Затова е курбанът, затова е и запалената свещ – с надежда, че злото ще стои настрана. Но ще оставим на етнолозите и етнографите да разкриват древната тайна, обичаи и смисъл на този празник, дошъл от дълбините на времето и малко позабравен, и малко поизместен през ХХ век, когато неговото отбелязване е само в стесненото и опростено разбиране на сексуалността. Можем само да се радваме, че днес този празник се завръща в своя истински жизнеутвърждаващ смисъл.
След всичко това, какво ни остава на нас, днешните майки на мъжки рожби? Да обичаме нашите петлета и да се гордеем с нашите синове? Не само. Ясно е, че сме ги родили красиви, умни и добри. Даже – най-красиви, най-умни и най-добри – това за всяка майка и нейните синове. Но още – и това е по-трудното – наша длъжност е да им дадем криле и да им покажем поднебесни върхове, сиреч да им дадем мечти. Да им дадем истинските ценности, да ги възпитаме, да ги направим мъже – достойни, горди, смели и честни. И тогава ще бъдат техни онези върхове поднебесни. А ние да празнуваме нашите мъжки рожби – с майчина обич и майчина гордост. И с майчин благослов – „където ходят, да илядат!“
Честит Петльовден!
Рисунка: Кеазим Исинов
