Aвтор: Райна Бояджиева – Магистър по здравен мениджмънт, акушерка, специалист ,,Първични здравни грижи“
Бабинден някак си винаги идва тихо и тържествено, носещ в себе си усещане за вечност и непреходни ценности. Денят на родилната помощ е ден, в който отбелязваме съвременното, модерното акушерство, преминаващо през различни етапи в своето еволюционно развитие – от средновековното бабуване, до автономност на професията, но винаги с отговорност и хуманно отношение.
Познаването на естеството на труда и историята на акушерската професия създава в практикуващите я чувство на принадлежност към общата благородна мисия за опазването на най-големите човешки ценности – живота и здравето. Акушерският труд е не просто работа, а призвание. Анализът на развитието на професията и състоянието на работната сила е основата, върху която се надграждат съвременните виждания за организация на акушерските грижи.
В древни времена жените са раждали и са прекъсвали пъпната връв сами или с помощта на по-възрастни жени. Акушерските познания на древните народи са различни, поради което е различна и оказваната помощ. Най-старите писмени сведения, свързани с бременността и гинекологичните заболявания, се срещат в египетските медицински папируси. Такава информация се съдържа и в китайските йероглифни ръкописи, във вавилонските кленописни записи и в индийската ,, Аюрведа”.
В древен Египет има съсловие от жени, оказващи родилна помощ. Те диагностицирали бременност, като дават на жената напитка от особена трева и мляко от майка на новородено момче. Ако напитката предизвика повръщане, значи жената е бременна.
В древен Китай дълго време се съхранява традицията за раждане в седящо положение. При раждането често били използвани амулети, както и някои акушерски инструменти.
В древна Индия при по-тежко раждане помагащата жена се обръща за съдействие към мъж лекар. Индийските лекари са първите, предложили рационални методи за помощ при раждане.
В древна Гърция жените оказващи помощ при раждане, се грижели и за послеродовия период . Прилагали и методи за прекъсване на бременността. В трудовете на Хипократ се описва нормално раждане и родилна треска.
В древен Рим бременността и раждането се свързват с различни богини, например: богиня на матката – Утерина; бигини покровителки на раждането – Диана, Кибела, Юнона и Мена; богиня на главичното предлежание на плода – Проза; богиня на напречното и седалищното предлежание на плода – Постверта. Акушерката извършва определени ритуали към съответната богиня, в зависимост от предлежанието на плода при конкретното раждане.
През Средновековието се счита за неприлично с акушерство да се занимават мъжете лекари. Акушерство упражняват само т.нар. ,,Баби”. Само в най-тежките случаи, когато животът на родилката е застрашен викат на помощ лекар- хирург, който извършва плодораздробяваща операция ( допустима само при мъртъв плод). Прекъсването на бременността се е считало от църквата за убийство. През 1552г. лекарят Верт от Хамбург бил изгорен на клада, само защото си е позволил да акушира. Акуширането е позволено само на жени.
Бързото развитие на анатомията дава много полезни знания за акушерството и гинекологията: Андреас Везалиус описва строежа на матката, Габриел Фалопий (1532-1562г.) подробно описва яйцепроводите, които получават неговото име- фалопиеви тръби, Евстахий (1510-1574г.) описва строежа на женските половите органи, Леонардо Ботало (1530-1600) описва кръвоснабдяването на плода.
Раждането през вековете винаги е било свързвано с голям риск за живота на майката. Акушерските отделения в болниците много често са били обхващани от пуерперална треска, с голям брой смъртни случаи. Според англичанинът Александър Гордън( 1795- неизв.) заболяването се пренася от една на друга пациентка чрез ръцете на лекарите и техните помощници, както и самият той го е пренесъл при голям брой жени. Унгарският лекар Игнац Земелвайс (1818-1865 г.) наречен ,, Спасител на майките” поставя началото на акушерската антисептика.
Правила за работа на акушерката са издадени официално за първи път в Англия през XVI в.1700г в Амстердам е въведен за първи път акушерски изпит( Examen Obstetricum). На издържалите изпита се дава грамота, което обаче не се признава като свидетелство за професия.
За първи път въпросът за дипломиране на акушерките повдига доктор Фар в Лондон през 1872г. Отначало дипломите не са признавани официално от държавата, но в последствие въз основа на тези изпити е регламентирана професията ,,акушерка”.
Първото училище, което подготвя дипломирани медицински сестри за акушерска професия е Manhattan Midwifery School, открито през 1925г. в Ню Йорк, с курс на обучение шест месеца.
Информацията за историческото развитие на акушерската професия, за усилията на ярки личности за нейното утвърждаване, за научните постижения в областта, за знанията и уменията, с които се практикува, показва, че акушерството има своето безспорно място и принос в здравеопазването. Европейските директиви за акушерски грижи съществуват от 1985г., претърпели допълнения и изменения през 2005г. В повечето европейски страни акушерската професия е с ясно регламентиран параметър на самостоятелност.
В България векове наред акушерски грижи са оказвали така наречените ,,баби”, които помагат при раждането и облекчават родилните болки с билкови отвари. Образованата акушерка е въведена като длъжност у нас още през XIX. век. Акушерката е обслужвала раждащите жени у дома или на мястото, където е започнало раждането. След Втората световна война става задължително раждането да се осъществява в болнични заведения.
Първата дипломирана българска акушерка е Райна Попгеоргиева (1856-1917) – основателка на зараждащото се модерно акушерство в България. Първоначално е определена за акушерка на дипломатическия корпус, а по-късно обслужва бедните софийски квартали и води борба срещу старите родилни обичаи. След откриването на болница Майчин дом през 1903г. работи в нея като акушерка и води акушерски курсове.
Съвременната българска акушерка е…
Лице, притежаващо диплом за висше образование с професионално-квалификационна степен „Бакалавър“ придобита във висше медицинско училище – факултети и/или филиали по „Здравни грижи”, съобразно съвременни Европейски директиви,
Като лице, притежаващо медицинска професия, акушерката има право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика. С Наредба №1 от 08.02.2011г. на МЗ се уреждат професионалните дейности, които акушерките могат да извършват по назначение или самостоятелно. В компетенцията на акушерката влиза самостоятелно полагане на здравни грижи за бременната жена, родилката, новороденото и гинекологично болната жена. Също така акушерката има право да взема и дейно участие в решаването на проблеми, свързани с възпроизводството на населението, медико-социални въпроси на брака и семейството, социално-правни проблеми на бременната, майката и детето.
Днес акушерките в България са изправени пред редица професионални и кариерни проблеми, а от решаването им зависи бъдещето на професията у нас.
Бившите женски консултации бяха закрити. Акушерка, работеща в ЖК имаше отговорността още по време на бременността и веднага след раждането да посети дома и да помогне на родилката за овладяването на уменията по обгрижването на новороденото. В ранния следродилен период жените са оставени без всякаква помощ. Никой не знае какви са нивата на следродилна депресия у нас и много такива случаи остават без терапия. Задълбочаването на това състояние и превръщането му в хронично води то рискове за здравето и живота на тези жени. Женската консултация като структура в момента липсва, което естествено е голям пропуск на здравната система.
Материалът е част от публикация:
Бояджиева Р., Развитие и перспективи на акушерската професия, ,,Варненски медицински форум” том 2, Приложение 1, 2013 г.; https://journals.mu-varna.bg/index.php/vmf/article/view/659/588
