Рейтингово проучване показва обществения престиж на висшите училища в България

Рейтингово проучване показва обществения престиж на висшите училища в България, съобщиха авторите на проучването. Проучването на висшите училища в България е осъществено на базата на мониторинг и проведени анкети в периода февруари 2013 г. – януари 2014 г. При изследването е обърнато внимание и на последните публикувани резултати от т. н. официален рейтинг на МОН, осъществен от Консорциум, съставен от експерти на Институт „Отворено общество“, МБМД Консултинг и „Сирма груп“, като са направени корекции на основата на обективните критерии, ползвани от Националната агенция за оценяване и акредитация. От 2010 год. Министерството на образованието и науката реализира проект „Развитие на рейтинговата система на висшите училища“, с осигурено финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Въпреки, че през месец октомври 2013 год. публично беше оповестено създаването на нова методология и нова система от индикатори за оценка на качеството на висшето образование по диференцираните 52 професионални направления и беше обещано резултатите от третото издание на рейтинга на висшите училища в България да бъдат готови и публично оповестени до края на същата година, то и до сега няма обществено оповестена информация по проблема.
Проучването, свързано с обществения престиж и авторитет на висшите училища в България, се основава и на допитване до 1723 респондента. Анализът при рейтинговото проучване се базира на повече от 60 показатели и критерии за оценка на предлаганото висше образование от обхванатите за проучване висши училища, групирани както следва: качество на учебния процес; брой на кандидат-студентите за едно място; приравнен среден брой на хабилитирани преподаватели (професори, доценти) и носители на научни степени доктори на науките и доктори; брой на завършили студенти, продължаващи повишаване на научно-образователната си степен; брой на чуждестранните студенти; приложимост на получените знания в реална обществена среда; материална база; условия за обучение и наука; научна дейност; научни национални и международни прояви; студентско научно творчество; качество на социално-битовите и административни услуги; положителни и негативни публикации в медиите през изследвания период; национална и международна разпознаваемост; условия за достъпност и равнопоставеност на студенти в неравностойно положение, библиотечно обслужване; информационно осигуряване и др.
Посочените групи от показатели и критерии, както и някои обществено наложили се субективни съображения и констатации в крайна сметка резултират в обществен престиж и завоюван авторитет на висшите училища в Р България.
Класацията при рейтинговото проучване се базира на десетобалната система за оценка, като на класираното на първо място висше училище е поставена оценка 10. Методологията на изследването допуска на определено място в рейтинга да бъде класирано повече от едно висше училище.
Проучването обхваща всички висши училища в Р. България, като се публикува цифровото изражение на отчетените първи петнадесет места.
Класация на висшите училища в България, основана на рейтингово проучване за техния обществен престиж и авторитет.
1.Медицински университет – София – оценка: 10.00
При Медицински университет – София, като най-характерно може да се отчете изключително високият ръст на чуждестранни студенти, съчетано с изнесено обучение /специализирани центрове/ в чужбина. Изключително позитивен момент по отношение на престижа и авторитета на университета е привличането и използването на изявени специалисти от практиката /университетските болници/ като преподаватели. Друг позитивен момент е осъществената устойчива симбиоза между академичното ръководство и студентите, изразяващо се в непрестанен диалог, което води до елиминиране на възможността учебната дейност да бъде политизирана. В този смисъл е и проведеният студентски референдум, който отхвърли окупирането на университета.
2. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – оценка: 9.70
Един от най-предпочитаните университети в България поради съчетаването на класическото висше образование с модерните иновационни образователни технологии. Друг положителен момент е устойчивостта на академичната общност, при която не се наблюдава така наречения „професорски туризъм“.
3. УНСС – оценка: 9.50
Като най-характерно може да се посочи устойчивото и традиционно поддържане на качеството на обучение. Наред с това, УНСС е първенец по отношение на модерна материална база. Престижът и авторитетът на този университет се основава и на това, че различните академични ръководства съумяват да постигнат приемственост и да надграждат постигнатото.
4. Университет по библиотекознание и информационни технологии – оценка: 9.45
Основна качествена характеристика на УниБИТ е неговото интензивно развитие. Това го определя и като най-модерния български университет. В тази връзка, като положителни моменти могат да се посочат въведените нови форми на обучение, специалностите, синхронизирани с подобни в Оксфорд и Бъркли /САЩ/. За престижа и авторитета на този университет допринася и постоянният позитивен диалог между академичното ръководство и студентите. Престижът и авторитета на университета се гради и на базата на изключително ефективната работа на Докторантското училище, в което се обучават и много чуждестранни граждани.
5. Американски университет в България, Национална художествена академия, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – оценка: 9.40
Като особено положителен момент по отношение на престижа и авторитета на тези висши училища може да се посочи фактът, че на основата на добрата научна подготовка, практически компетенции и творчески изяви на собствените им преподавателски кадри, се наблюдава както много висок кандидатстудентски интерес, така и изключително висок процент на реализация на техните абсулвенти, както в България, така и в чужбина.
6. СУ „Св. Климент Охридски“ – оценка: 9.37
Като най-характерно за флагмана на университетското образование в България може да се посочи запазването на специалности, липсващи при другите университети. На тази основа престижът и авторитетът на най-старото висше училище в България има за основа позитивния консерватизъм, както и на онова, което може да се нарече „стара слава“. За съжаление нарушеният диалог между академичната общност и студентите през 2013 г. и допуснатото политизиране на образователния процес водят до колебания в предпочитанията на кандидатстващите за висше образование.
7. Русенски университет „Ангел Кънчев“, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – оценка: 9.10
Като особено положителен момент по отношение на престижа и авторитета на тези университети може да се посочи фактът, че на основата на добрата подготовка и компетенция на преподавателския състав устойчиво се развива обучението по класически специалности. Безспорно двата университета могат да се определят като регионални лидери в сферата на висшето образование. При тях обаче е силно изразен т.н. феномен „професорски туризъм (пътуващи професори)“.
8. Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – оценка 9.05
Като най-характерно може да се посочи устойчивото и традиционно поддържане на качеството на обучение в една специфична техническа, технологична и управленска сфера. Наред с това, Висшето военноморско училище поддържа традиционните ценностни характеристики на военното обучение.
9. Технически университет – София – оценка: 9.00
Като особено положителен момент по отношение на престижа и авторитета на ТУ – София може да се посочи фактът, че на основата на добрите научни и професионални компетенции на преподавателския състав, във висока степен се забелязва подготовка на български технически кадри на европейско и световно ниво Наблюдава се устойчиво надграждане на традиционно доброто българско техническо образование.
10. Медицински университет – Пловдив – оценка: 8.40
След Медицински университет – София, този университет е от предпочитаните в областта на медицината. Като положителен момент може да се посочи съчетаването на класическото висше медицинско образование с модерните образователни технологии.
11. Висше училище по застраховане и финанси – София – оценка: 7.10
12. Нов български университет – оценка: 7.00
13. Югозападен университет „Неофит Рилски“ – оценка: 6.90
14. Военна академия „Г. С. Раковски“ – оценка: 6.50
15. Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“– Варна – оценка:6.00

Източник: Агенция "Фокус"