Изключителен жест на учениците от Ха клас и класният им ръководител Нистор Хаинов зарадва ръководството на СУ „Нешо Бончев“. Навръх Благовещение те дариха на училището рядка книга от Вичо Иванов, посветена на патрона на училището Нешо Бончев. Книгата „Нешо Бончев, първият български критик“ е открита и закупена от антикварна книжарница и на първата и страница има посвещение от автора. Датата е 21.02.1939 год.
Кой е Вичо Иванов
Вичо Димов Иванов (1901-1979), роден в с. Петров дол, е писател, литературен и художествен критик. По време на следването си в Художествената академия (1928-1931) прави литературния си дебют в редактираното от Михаил Арнаудов списание „Българска мисъл“. Член на БКП от 1944 г., директор на Българския културен център във Варшава през 1958-1964. Михаил Арнаудов посвещава книгата си „Какво е за нас Иван Вазов“ (1970) „на Вичо Иванов – приятеля и писателя“.
За книгата
Книгата „Нешо Бончев, първият български критик“ е написана от Вичо Иванов по случай сто години от рождението на Бончев. Материал за книгата е почерпен от съчиненията на именития панагюрец, от негови писма и документи и от други живи източници.
Особено място е отделил В. Иванов за влиянието, което тогавашната действителност е упражнила върху Бончев: Московският университет и неговите професори; Белински и неговите възгледи за значението на класическото образование; славянофилите и техните политически и обществени идеи. В тая среда Бончев е развил своите научни, политически и естетически заложби.
Тоя изключителен син на Панагюрище, пише Вичо Иванов, умира сравнително млад – едва на 39-годишна възраст, в зората на своето дело. На тия години той показа едно зряло културно съзнание, което му отрежда място на пръв наш литературен критик… Всякога и навсякъде Нешо Бончев остава верен на себе си: неподкупна литературна съвест, темпераментно перо и високо съзнание за историческа отговорност пред идеалите на българската култура.
В книгата са публикувани за пръв път изцяло или в съкратен вид няколко неизвестни писма и документи от и за Бончев, които се съхраняват в Пловдивската народна библиотека-музей, както и портретите на Н. Бончев и М. Дринов, на Ана Бончева, на Младен Желязков, на Георги Стаменов и на 21 български студенти в Москва, между които е и Бончев.
„Между тия безсмъртни представители на народната ни култура е и Нешо Бончев, първенецът на българската литературна критика през седемдесетте години на миналия век.” Така завършва книгата на г-н В. Иванов.
