Съдии, адвокати и правозащитници правят портал за правата по време на кризата, предизвикана от коронавирусната пандемия. Сред инициаторите на инициативата #ПраваПоВремеНаКриза са съдиите Нели Куцкова, Калин Калпакчиев, Владислава Цариградска и адвокатите Михаил Екимджиев и Мария Шаркова.
Извънредната ситуация, в която се намираме, изисква бързи и адекватни решения, но и анализ върху пораждащите се правни предизвикателства – за институции, бизнес, граждани, уязвими групи, обясняват юристите. Те напомнят, че мерките и действията по време на извънредното положение трябва да са съразмерни на заплахата и ограничени във времето. Трябва и да са обосновани и пропорционални, когато поставят правата ни „под карантина“. Иначе може да се породи криза след кризата – правна, демократична, засягаща дългосрочно върховенството на правото.
Според юристите възможните негативни последици от ограниченията ще бъдат минимизирани, ако се анализират бързо, ако се споделят опит и добри практики. „Инициативата е отворена и насърчава всички колеги, които се натъкват на конкретни казуси и желаят да споделят своя анализ или информация с добавена стойност, да го направим заедно“, пишат създателите на портала.
Те подчертават, че не целят критики без доводи и аргументи и политически тези, които нямат никакво отношение към кризата и предприетите мерки. Всеки може да се обърне към инициативата на rights.in.crisis@gmail.com.
Първата статия в портала е на адвокат Екимджиев, който проследява мерките, предприети от държавата в първия месец от извънредно положение, които най-съществено засягат основни права и свободи. Адвокатът оценява тяхната законосъобразност и необходимост. Според него много от ограниченията, наложени със заповедите на здравния министър, са противоконституционни. Причината е, че мерките не са наложени със закон, нито в изпълнение на закона. Трайната практика на Конституционния съд (КС) е, че налагането на мерки, ограничаващи основни права и свободи, е изключителен прерогатив на парламента и не може да бъде делегиран на друга власт, напомня адвокатът. Той обръща и внимание, че заради големия брой заповеди, някои от които частично отменят, изменят и допълват предходни, дори за юристите става все по-трудно да се ориентират точно кои ограничения са в сила към даден момент. Това нарушава принципа за яснота на правните норми, залегнал в Закона за нормативните актове и в практиката на съда в Страсбург.
Екимджиев се спира и на липсата на каквато и да е нормативна гаранция срещу злоупотреба с достъпа до трафични данни. „Чрез прекия и незабавен достъп до тези данни, дори да не се разкрива съдържанието на комуникацията, може да бъде събрана и злоупотребена чувствителна информация за начина на живот, контактите, навиците, придвижването, хобитата, интересите, политическите и други предпочитания на контролирания обект“, обяснява той.
