„Серпентини на битието“ е най-новата книга на Боян Ангелов, която предложи на читателите столичното издателство „Богиана“. Забележителният наш поет и публицист си е завоювал престижно присъствие не само в литературните ни среди, но и сред цялата ни общественост с невероятното си дарование, културна ерудиция и ревностно съпричастие в парливите проблеми на напрегнатото ни духовно и социално-икономическо съвремие.
Без да се абстрахира от високите градуси на днешния разрушителен ден, Боян Ангелов остава верен и не изменя на повелите на талантливото си перо. Да не говорим за присъщото му възрожденско пристрастие към литературното творчество още от гимназиалните му години в родното Панагюрище.
Още в началото грабва вниманието внушителна статия, в която се извисява гигантският духовен ръст на проф. Марин Дринов, чиято личност авторът откроява с неоценимия принос за разгръщането на Българското Възраждане и в изграждането на следосвобожденска България. С не по-малък пиетет е подходил авторът в запознаването ни с впечатляващия и всеотдаен път на Райко Жинзифов. В своето повествование за този знаменит възрожденец Боян Ангелов изтъква водещата роля на Константин Миладинов, организатор и основоположник на Българската дружина в Москва, останала в отечествената ни история с названието „Братски труд“.
В книгата са включени и няколко есета, свързани с кръгли годишнини на ярки имена от българската литература. Логично е изведен на преден план Иван Вазов, към когото авторът ни връща по повод 170-годишнината от неговото рождение. Боян Ангелов се прекланя пред могъщия талант и сравнява присъствието му в духовната ни съкровищница с колосите в европейската литературна класика, наричайки го българския Гьоте, Сервантес, Юго и т.н. С неустоими симпатии Боян Ангелов е подходил при докосването си до житейския и творчески свят на Тодор Г. Влайков, напомняйки ни за 155-годишнината от неговото рождение.
