Син и екс-снаха принуждават родители- пенсионери да изплащат заема им

Бумът на така наречените „лоши кредити“ през последните няколко години постави мнозина в трудната ситуация да погасяват чужди заеми. Случаите на поръчители, изплащащи заема на свой приятел, познат или роднина, който по някаква причина е прекратил вноските, както и на такива, съгласили се да теглят кредит от чуждо име и впоследствие поставени в ситуацията да го изплащат, са тъжно много.  Неуредените финансови отношения редовно изправят в съда бивши колеги, приятели, та дори и роднини.

Такъв е случаят  на панагюрката В.Ц.Ф. Всичко започва през 2009 година, когато синът й Ц.Д.Ф. и неговата съпруга С.К.Ф. я помолили от нейно име и за тяхна сметка да изтегли заем от Банка ДСК ЕАД, за да могат да  покрият текущи семейни нужди, както и да извършат ремонт на семейното си жилище. И двамата изрично   уверили В.Ф., че ако изтегли кредит,  той ще се погасява от тях.  В желанието си да помогне,   на 13.11.2009 г., майката  сключва договор с  Банка ДСК ЕАД за кредит за текущо потребление, по силата на който й била отпусната сумата 4200 евро, която следвало да издължи на 120 месечни вноски. Тази сума жената дала на снаха си С.Ф. и на сина си Ц.Ф. Първоначално двамата внасяли нужните месечни вноски за погасяване на изтегления банков кредит. Впоследствие обаче, въпреки отправената от нея покана, съпрузите спрели да плащат задължението си. Това принудило В.Ф. да погаси предсрочно кредита на 29.08.2012 г. като внесла по сметка на банка ДСК ЕАД сумата 6955,00 лева. След като изплатила сумата, жената, която е пенсионерка, многократно търсила снаха си и сина си да възстановят сумата, но те категорично отказали да сторят това.  Това принудило В.Ф. да поиска издаване на заповед за изпълнение срещу   снахата и сина си.

Снахата на В.Ф. оспорила иска по основание и по размер. Пред съда тя заявила, че заемът е взет единствено от съпруга й, с когото са във фактическа раздяла от три години и средствата са изразходвани изцяло от него.

В хода на съдебното разследване станало  ясно, че договорът  за текущо потребление е сключен на 13.11.2009 г. между Банка ДСК ЕАД и В.Ц.Ф,, както  и съпругът й Димитър Маринов Филин,  като кредитът е усвоен чрез разплащателна сметка с титуляр В.Ц.Ф..  Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 6,19, с годишен процент на разходите по кредита 15,06% . Кредитът е обезпечен със залог върху парични вземания в лева. По делото е приложено удостоверение за сключен граждански брак  от което е видно, че ЦДФ и   С.К.Ц. са сключили такъв на 17.6.2000 г. в Панагюрище.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, приложен по делото,  В.Ц.Ф. и съпругът й Димитър  Маринов  Филин са продали на ЦДФ ½ идеална част от дворно място в Панагюрище, цялото с площ 268 кв.м., първи етаж от двуетажна масивна сграда застроена с площ 88 кв..м. и масивен гараж, на 10.04.2001 г. 

От разпита на свидетелите Ш, К и полицейския служител Ц, съдът установява, че В.Ф. е изтеглила кредит за сметка на снаха си С.К.Ф. и сина си Ц.Д.Ф. с цел да си покрият текущите семейни нужди, както и да извършат ремонт на семейното жилище, в което живеят , и че кредитът е бил погасяван от ЦФ, чрез даване на паричните вноски на ръка на майка му – ищцата по делото В.Ц.Ф..

Единственото спорно обстоятелство между В.Ф. и вече бившата й снаха С.Ф. е че към момента на отпускане на кредита, тя е била във фактическа раздяла със съпруга й Ц.Д.Ф., поради което не се е облагодетелствала от кредита по никакъв начин. Довод, който обаче съдебните магистрати отхвърлят. От обясненията на С.Ф. , дадени в съдебно заседание на 12.03.2013 г , безспорно се установява, че тя е ходила със съпруга си в дома на родителите му, тъй като и двамата са имали желание да изтеглят кредит, но не са могли да сторят това, тъй като имали друг кредит в Банка ДСК, който изплащала С.Ф. От обясненията й става ясно, че през този период тя  е учила и е получавала заплата от около 350 лв., а е изплащала от тези пари 175 лв. вноска по изтегления от нея заем.

След установяване на фактите по спора,   съдът приема, че искът на В.Ф. е основателен и  доказан и следва да се уважи. Ето какво е записано в съдебното решение:

„Налице е неоснователно обогатяване от страна на С.Ф. и нейния съпруг със сумата 6 955,00 лв., тъй като в резултат на плащането на 29.08.2012 г. имущественото състояние на ищцата В.Ф. е намаляло със сумата 6 955,00 лв., а ответниците са се обогатили с тази сума, като обогатяването се изразило под формата на спестени разходи, които същите е следвало да направят за ремонт на семейното си жилище, както и при плащанията им на текущите им семейни нужди.  Така на 22 април, тази година, Районният съд в Панагюрище постанови, че С.Ф. солидарно с Ц.Ф. дължи на В.Ф. сумата от 6 955 лв, заедно със законната лихва, както и 140 лв разноски по делото за изпълнение на парично задължение, както и 200 лв съдебни разноски.  Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.“

И докато магистратите се произнесат окончателно по делото, за двама пенсионери – В.Ф. и съпругът й, остава болката – не толкова от понесения финансов, колкото от нанесения морален удар.  Източник на ПИА разкри, че С.Ф. работи като преподавателка в местно училище (интересна би била реакцията на образователния инспекторат), а вече бившият й съпруг не е в града.