Сирни заговезни е денят преди началото на Великия пост, който е най-дългият пост в православната църква.
Празникът е известен още като „Ден на прошката“, защото тогава по традиция християните си вземат един от друг прошка, ако са обидили или наранили някой техен близък или приятел.
Великият пост започва с взаимно опрощение и завършва с Възкресение Христово, най-светлият християнски празник.
На Сирни заговезни за последен път преди Великден се ядат млечни продукти, а оттам идва и името на този ден.
След това следват шест седмици на поста, всяка от които е свързана с различно събитие от историята на християнството или известна личност.
Първата неделя след началото на Великия пост е наречена „Тържество на православието“. Чества се победата над иконоборството от отците на Седмия Вселенски събор.
Втората неделя се почита паметта на св. Григорий Палама, един от великите светци мистици на православния Изток, живял през 14-ти век. Той учи по-подробно за начина, по който се постига общението на човека с Бога.
Третата неделя е наречена „Кръстопоклонна“ и ни припомня за страданията и смъртта на Господ Иисус Христос на кръста.
Четвъртата неделя си припомняме живота на друг велик отец на църквата: св. Йоан Лествичник и по-специално за неговия труд „Лествицата“. В книгата той описва стълбата на християнските добродетели, които водят към Христос, като първото стъпало е смирението – най-важната християнска добродетел, без която човек не може да се спаси.
Петата неделя на поста е посветена на св. Мария Египетска, чийто живот е пример за истинско покаяние, „метаноя“. Тя е живяла дълги години като проститутка, но при едно посещение в храм, в който не успява да влезе в началото, тя осъзнава греховността на живота си и моли св. Богородица да се застъпи за нея пред Христос. Прекарва години наред в пустинята в покаяние и стига до святост. Нейният живот е чуден пример как с Божията помощ човек може да се промени.
Шестата неделя след началото на Великия пост е Вход Господен в Йерусалим или по-известен като Цветница. Спомняме си за влизането на Христос в Йерусалим на осле, когато народът го е посрещнал с палмови клонки като Цар с възгласи „Осанна“.
В народната памет е останала поговорката „От осанна до разпни го“, която много добре отразява променливостта на човешките мнения и настроения. След няколко дена същите тези хора ще викат пред Пилат Понтийски, наместник на римския император в Юдея, че Христос трябва да умре и то с най-жестоката възможна смърт – кръстната смърт.
За пътя към Голгота на Иисус Христос християните си спомнят в последните няколко дни от Великия пост – периодът на „Страстите (сиреч: страданията) Христови“, т.нар Страстна седмица.
След смъртта на Спасителя следва Възкресението Му и това е най-радостното събитие в историята на света. Защото със смъртта си Христос победи смъртта и с възкресението си обеща вечен живот на всички, които Му повярват и Го последват.
