През 2020 г. се наблюдава намаление на броя на сключените бракове в област Пазарджик. Регистрираните юридически бракове са 845 и са с 243 по-малко от предходната година. От всички регистрирани бракове 66.5% (562) са сред населението в градовете. В селата са сключени 283 брака. Коефициентът на брачност през 2020 г. е 3.4‰.
По общини най-малко бракове на 1 000 души от населението са сключени в община Стрелча (1.3‰), следват общините Лесичово (2.0‰) и община Велинград (2.2‰). Най-висок е коефициентът на брачност в община Брацигово (4.4‰) и община Септември (4.2‰).
През 2020 г. в област Пазарджик най-голям е броят на сключените бракове във възрастовата група от 25 до 34 години при мъжете – 377, а при жените във възрастовата група от 20 до 29- 376.
За 89.0% от мъжете и 89.2% от жените, сключили граждански брак през 2020 г., той е бил първи.
През 2020 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.2 и 28.5 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 1.3 години за мъжете и с 0.7 години за жените.
Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Добрич – 4.2‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца – 2.1‰.
Броят на разводите в област Пазарджик през 2020 г. е 281 и е с 25 по-малко спрямо 2019 година (306), а коефициентът на бракоразводност е 1.1‰. От всички прекратени бракове 66.2% (186) се отнасят за населението в градовете.
Коефициентът на бракоразводност е по-нисък в общините Сърница (0.2‰), Ракитово (0.6‰) и Велинград (0.7‰). Община Пещера е с най-висок коефициент на бракоразводност – 1.5‰, следвана от община Лесичово – 1.4‰ и общините Белово и Пазарджик с по 1.3‰.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (89.0%), следват причините „фактическа раздяла“ (6.0%) и „несходство в характерите“ (3.6%).
През 2020 г. средната възраст при развод за мъжете и жените в област Пазарджик е съответно 45.1 и 41.2 години.
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационна система „Демография” в Националния статистически институт. Източник на данните за ражданията, умиранията, браковете, разводите и вътрешната миграция е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за смърт, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са: Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението Образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Национален осигурителен институт; Министерство на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на част от демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
