Повече от 100 участници-експерти и заинтересовани страни, се включиха в края на миналия месец в дебата за фалшивите новини и дезинформацията онлайн. Дискусията се проведе в Брюксел по инициатива на българския комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел. Събитието бе следено онлайн от над 900 души от целия свят. Преди няколко месеца Габриел започва работа по проблема и макар, че все още е рано да се правят прогнози за развитието на процеса, резултатите от обществената консултация за фалшивите новини, активната работа на експертната група и множеството поставени въпроси по време на дискусията вероятно са знак, че нещата вървят в правилната посока. Участниците в дискусията имат за задача да дадат своите предложения за справяне с проблема.
Един от присъстващите на форума българи бе Янислав Илиев.
ВИЗИТКА: Янислав е на 27 години, от Пловдив. Има бакалавърска степен в специалност “Маркетинг” в Пловдивския университет и е магистър по “Международни икономически отношения” със специализация „Управление на международни проекти в УНСС“. Работи като дигитален маркетинг експерт в маркетинг агенция в София. През 2017 година е на стаж в отдела по уеб комуникации на Европейския парламент в Брюксел. Увлича се от фотографията, а през миналата година негова снимка спечели едно от първите места в конкурса Lufthansa Memory Network сред участници от цяла Европа.
Здравей! Ти беше сред присъстващите на дискусията относно фалшивите новини дезинформацията онлайн. Имаш ли вече оформена твоя си концепция за справяне с проблема?
Преди всичко трябва да кажа, че има различни типове фалшиви новини, които имат различни цели, затова и ние трябва да подходим с различни решения. Няма един отговор, който ако бъде приложен, да се реши с проблемът. Например, има медии, които създават фалшиви новини, целящи да дезинформират, да манипулират общественото мнение. Има и други, които могат да бъдат определени като “жълти новини” – които се характеризират с фалшиво съдържание, невярна информация, сензационни заглавия. При вторите вярвам, че проблемът може да се реши много по-лесно, тъй като хората зад тези сайтове в интернет ги създават основно с цел печалба, която идва от рекламни платформи, основно Google. Аз мисля, че Google трябва да създаде по-ясни механизми и политики за идентифициране на тези вредни сайтове. По този начин ако дадена страница в интернет бъде определена като източник на фалшиви новини, Google ще има правото да забрани рекламата в този сайт. Така собствениците ще бъдат лишени от монетизиране, а с липсата на приходи ще се окаже влияние и върху бъдещото произвеждане на фалшиво съдържание. Мисля, че ЕК осъзнава това и ще работи в тази посока, тъй като в експертната група за борба с фалшивите новини присъстват именно служители на Google, Facebook, Twitter, водещи световни медии и др.
Имаш ли наблюдения или информация в коя от държавите в ЕС проблемът с „фейк“ новините е най-сериозен?
Самият факт, че се разпространяват онлайн е показател, че проблемът не признава граници. Фалшивите новини се превръщат във все по-сериозен проблем не само в държавите-членки на ЕС, но и навсякъде по света. Трудно е да се разграничат държави, в които феноменът има по-голямо негативно влияние от други. Ако трябва да се направи все пак някакво разделение, то е по-скоро между гражданите на тези държави. Определено по-образованите, тези, които подбират източниците си на информация и изобщо имат култура на четене и информиране, много по-рядко могат да станат жертва на фалшиви новини.
Обаче е факт, че понякога бомбастичното заглавие може да подведе дори някой от по-интелигентните читатели… Ти би ли дал няколко съвета, прост алгоритъм, по който всеки може лесно да се ориентира дали новината е фалшива?
Да, има няколко начина, които до голяма степен могат да разграничат истинската от фалшива новина. На първо място това е да проверим дали новината съществува в няколко различни източника, за съжаление обаче това понякога отнема време и не всеки го прави. Затова е важно да проверим източника на информация, т.е. сайта или медията. Да си дадем отговор на въпроса до колко е достоверен той, известен ли е, само в онлайн пространството ли съществува? Важно е да обърнем внимание и на автора на материала – посочен ли е той или не. Важно е да знаем, че дори името на автор може да бъде фалшиво, затова е добре да се запознаем с неговата работа и предишните материали, по които е работил. Хубаво е да обърнем внимание дали има цитирани източници, докато наличието на снимков и видео материал не е доказателство за достоверност. Често те биват използвани извън контеста на темата и по този начин могат да заблудят читателите. И последно – хората трябва да избягват материалите със сензационни заглавия и такива, които са написани с главни букви. Важно е и да се информираме онлайн най-вече в сайтовете на достоверните медии, като избягваме (или поне подлагаме на съмнение) информацията в социалните мрежи.
Би ли откроил един или няколко сайта в България, които са обективни и коректни в поднасянето на информация?
Може би всеки трябва да намери своите коректни медии сам за себе си. Аз харесвам Капитал, Офф нюз, Дарик.
Благодаря за отделеното време!
