Една „по-добра“ световна учебна програма
Ако наистина искаме да образоваме всички деца по света, а аз определено се надявам, че това е така, имаме да свършим много работа – трябва да се образоват милиарди деца. Но да обхванем всички тези деца в това, което в момента наричаме образование, е само половината от проблема днес.
Почти всички днешни усилия да разширим достъпа до образование и да го подобрим се фокусират върху това да осигурим същия вид образование, което всички ние сме получили, т.е. някакъв вариант на математика, езикова подготовка, природни и обществени науки. Единствените въпроси, които се задават, са „Как да подобрим нашата съществуваща учебна програма“ и „Има ли по-добри начини, например чрез технологиите, да преподаваме това, което и в момента“.
Наистина подобряването на начина на преподаване е нещо, което всички ние желаем. Но подобряване на преподаването по съществуващата учебна програма не е това, от което се нуждаят нашите деца.
Много по-съществената реформа, необходима да направи ефективно образованието на децата на бъдещето, е не КАК преподаваме това, което е в момента, а по-скоро КАКВО преподаваме, т.е. да променим „ядрото“ на учебната програма. И тъй като светът се променя, за да могат нашите деца да постигат успехи в бъдеще, целите в образованието трябва да се променят. Ние не можем нито да се адаптираме към променените реалности, нито да постигнем целите си с учебната програма, която имаме в момента. Целият свят днес се нуждае – отчаяно се нуждае, от изцяло обновена образователна „същност“ и нова съвкупност от „основополагащи принципи“.
„Заместителите“
Най-странното нещо за учебната програма в световен мащаб е, че тя въобще не се основава на реалните образователни нужди на хората. Тя по-скоро е базирана на съвкупност от „заместители“.
Много хора ще се съгласят, че за да успее днес човек – който и да е човек – трябва да може да мисли ефективно, да действа ефективно, да комуникира ефективно и да се реализира ефективно. Но ние не преподаваме тези неща пряко на нашите ученици, нито пък сме ги включили в нашите учебни програми.
Вместо това в целия свят учебните програми за основно и средно образование са в най-голяма степен някаква форма на математика, езици, природни науки и история (или обществени науки). От векове ние използваме тези четири предмета като „заместители“ или „инструменти“ за обучение и за придобиване на уменията, от които всъщност се нуждаем.
Алгебрата например не е нещо, на което учим децата си, защото те ще я използват – а най-вероятно и няма, след завършване на училище. Преподаваме алгебра като „заместител“ или „инструмент“ да развием абстрактно и символично мислене. Геометрията е „заместител“ за преподаване на логика. Историческата хронология и географията са „заместители“ на основните уроци за човешките конфликти, сътрудничеството и промяната. Изучаването на майчин и чужд език е „заместител“ на уменията да комуникираме. Литературата е „заместител“ на разбирането на човешкото поведение и също така учи децата да се изразяват добре. Различните науки (и особено „историята на науките“, която сега усилено преподаваме) са „заместител“ на основни умения да се задават въпроси и да се подлагат на съмнение твърдения без доказателства.
И докато всички тези предмети за някои хора представляват интерес и имат полза, този интерес варира в широки граници в зависимост от хората. Почти никой ученик няма нужда от абсолютно всички неща, които в момента преподаваме. Това, от което всеки ученик има нужда, са основните умения, на които „заместителите“ учат – способността да мисли ефективно, да действа ефективно, да комуникира ефективно и да постига полезни неща ефективно – в конкретната област, която му е интересна. […]
Липсващите парчета
[…] „Заместващото“ образование и ограничените възможности може да са били достатъчни (и дори добри) в миналото. Много от основните умения, които не са се изучавали в училище, са се усвоявали в семейството, в църквата или при чиракуването. Най-престижните училища са преподавали „усъвършенстване на характера“ на елита. И конкретните (за разлика от основните и фундаментални) умения и знания, получени от „заместителите“, са били това, от което са се нуждаели учениците по онова време – нещо, което не са можели, ако въобще са успявали, да получат лесно по друг начин.
Така че тази комбинация може и да е вършила работа през XVIII, XIX и XX век – когато образованието не е било толкова универсално и светът е бил по-различно място. По това време ние настина сме имали „образовани“ хора.
Но този подход никога не е сработвал за всички. И това със сигурност не е образованието, което би било от полза за нашите деца днес и в бъдеще. […]
След много наблюдения и разговори с деца по целия свят аз твърдо вярвам, че основната причина децата днес да са неудовлетворени от своето образование и все по-често да не се справят или да отпадат от училище са в по-малка степен нашите остарели методи на преподаване (въпреки че и това е част от проблема) и в много по-голяма степен фактът, че това, което караме нашите деца да правят и учат, за повечето от тях не е това, което знаят, че ще им трябва, за да успеят в живота. Много от това, което преподаваме, НИКОГА няма да им влезе в директна употреба и е част от учебната програма само като „заместител“ да усвоят уменията, които наистина трябва да придобият. И всички са наясно с това.
Така че истинският проблем не е толкова КАК преподаваме, а по-скоро КАКВО преподаваме. Това е пределно ясно за повечето деца, но много от възрастните не могат да го видят или предпочитат да не го виждат. […]
Една „по-добра“ световна учебна програма
Какво би се случило, ако вместо да организираме нашето обучение около четирите основни предмета – математика, езици и изкуства, природни науки и социални науки – и да оценяваме нашите деца само въз основа на тях (например „Колко имаш по математика?“), ние изберем различна рамка на нашето образование.
Представете си, че трябва да организираме обучението изцяло от детската градина до нивото на средното образование около четири различни „най-важни“ предмета. Какво би се случило, ако направим тази организация около ключовите неща, които всъщност са съществени за успеха на всеки човек по света?
Мисля, че, ако направим това, четирите предмета биха били следните: ефективно мислене, ефективно действие, ефективни взаимоотношения, ефективна реализация.
Това са най-важните умения, които човек – всеки един човек, трябва да притежава, за да има полезен и успешен живот, независимо къде живее, какво работи или какви са интересите му.
Много от вас може да запитат: „Какво имате предвид под „ефективен?“ За мен това прилагателно не се отнася до дефиницията, тъй като тя включва голямо разнообразие от различни определения, а е по-скоро антоним на „неефективен“. Много от нас сме се научили да правим разлика между „ефективен“ и „неефективен“, въпреки че това не е толкова лесно. Като част от тяхното обучение нашите младежи се нуждаят от възможно най-много практика, която сме в състояние да им дадем, за да могат да правят това разграничаване.
Така че – заедно с определението „ефективно“ – мисленето, действието, комуникацията (взаимоотношенията) и реализацията (постиженията) са четирите основни предмета на тази нова учебна програма. Всички ученици се обучават по тях като техни основни предмети в продължение на 13 години. И по тези предмети учениците се оценяват и преминават в по-горен клас. И за разлика от предметите, които в момента се изучават, мисленето, действието, взаимоотношенията и постиженията дават много ясна представа на учениците за какво им е образованието, какво трябва да усъвършенстват и по какви критерии ще бъдат оценявани.
Три от четирите основни предмета от учебната програма са разбити на подкатегории. Те включват:
– ефективно мислене: критично мислене; математическо мислене; научно мислене; креативно мислене; решаване на проблеми; умения за задаване на въпроси; аргументиране; изобретателско и дизайн мислене; системно мислене; вземане на решения; естетика; навици на ума; самопознание на чувствата, силните страни и слабостите на индивида
– ефективно действие: навиците на високо ефективните хора; мироглед; устойчивост; твърдост; предприемачество; иновативни умения; импровизация; премахване на бариери; управление на проекти
– ефективни взаимоотношения: комуникация и сътрудничество – един към друг, в екип, в семейството, в обществото, на работа, в интернет; изграждане на връзка между хората; емпатия; етика; политика; гражданско образование; водене на преговори; решаване на конфликти.
Четвъртият основен предмет – „ефективна реализация“, се състои от проекти в реалния живот. Малки или местни проекти, осъществени индивидуално или в групи в първите години на обучение, или по-големи, евентуално международни проекти в последните години на обучение. Видовете проекти зависят от интересите или влеченията на конкретните ученици, нуждите на техните общности в локален или в международен аспект и от уменията, които според учителите биха били полезни да развият или усъвършенстват тези ученици. […]
А какво ще стане с предметите, които се преподават днес?
Математиката, езиците и литературата, природните и обществените науки, разбира се, никога няма да изчезнат. Различни аспекти от тези предмети ще се изучават и по новата учебна програма. Но не по начина, по който те са в основата на обучението днес. И това е така, защото – и това е особено важно – математиката, езиците и литературата, природните и обществените науки наистина не са необходими по един и същ начин на всички – те са важни по различен начин и до различна степен за различните ученици в зависимост от техните индивидуални интереси, способности и влечения. Така че всеки ученик има нужда от различни по обем и ще получи различни (и адекватни) по обем знания по всеки ,от тези предмети. […]
Ролята на учителите
Какво ще стане с учителите? Каква е тяхната роля в новата учебна програма? Ще се промени ли в сравнение със сегашната?
Учителите – добрите учители, ще продължат да бъдат огромна и важна част от образователния процес и при новата учебна програма. Възрастните винаги ще имат важна роля в обучението на нашите деца, ние отчаяно се нуждаем от добри учители. Но ролята и професията на учителя никога няма да е такава, каквато е била в миналото или каквато е в момента.
Ние повече няма да имаме нужда нашите учители да бъдат разпространители на съдържание по математика, езици, природни и социални науки. Технологиите вече могат да свършат значителна част от работата по разпространяване на съдържание към учениците по все по-интерактивен и креативен начин. Това вече се прави от Khan Academy и MOOCs и тези две платформи са само първи бебешки стъпки в тази насока. Възможностите на технологиите ще продължат да се подобряват с бързи темпове. Скоро технологиите ще са в състояние да вършат много добра работа по отношение на съдържанието.
Но технологиите не могат и не трябва да вършат всичко в образованието.
От една страна, много, а може би всички, нови умения и под-умения, включени в новата учебна програма, изискват нюансиране – нещо, което на този етап само човекът може да направи. Учителите трябва да работят с технологиите, за да гарантират, че тези технологии работят по най-добрия начин, т.е. да предоставят много диференцирани и индивидуализирани примери и нещо, което само човекът може да направи – да помагат на учениците да разбират и интерпретират тези примери в тяхната човешка сложност.
Ние също така се нуждаем от учители за някои изключително важни неща, с които технологиите въобще не могат да се справят. Това включва силно мотивиране на учениците, оказване на уважение на подрастващите, съпричастност и насърчаване на техните индивидуални влечения. Мотивацията, уважението, емпатията и съпричастността не могат и няма да дойдат от машините (поне не в обозримо бъдеще). Това са човешките черти, които са необходими за успешното обучение. Това са нещата, с които ние очакваме от учителите да допринесат.
И освен това добрите учители трябва да научат учениците да се обучават съзнателно и пълноценно до края на живота си, тъй като те ще трябва да правят това. […]
Целта на образованието
Необходимостта да се промени учебната програма е ново, или преосмислено, разбиране не само на променените условия, но и натова какъв е смисълът на образованието за нашето общество и каква е неговата цел.
Ако се зададе въпросът „Каква е целта на образованието“ много биха казали „научаването“. „Научаването“ е това, което се опитваме да измерим в нашите оценки. Ние често говорим за нашите ученици като за „обучаващи се“. Почти всички книги в секциите „Образование“ в онлайн и офлайн книжарниците се отнасят до някакъв метод на обучение.
Но научаването със сигурност НЕ е истинската цел на образованието и определено няма да е от сега нататък. Днес „научаването“ е само СРЕДСТВО за постигане на истинската цел на образованието, която е ПРЕОБРАЗЯВАНЕТО, превръщането на индивида в добра, способна и гъвкава личност, която е в състояние да направи света по-добро място за живеене.
Преобразяването е, или трябва да бъде, истинската цел на световното образование, целта, която предаваме на нашите деца. И докато всеки един не осъзнае това, не го възприеме и не започне да работи по него, много от огромния обем време и средства, които се харчат за образование в световен мащаб днес, всъщност ще бъдат пропилени.
Голямата ми надежда е, че чрез преминаването към нещо подобно на новата учебна програма, описана тук, и фокусирането на младите хора върху „истинските“ основи на ефективно мислене, ефективно действие, ефективни взаимоотношения и ефективна реализация, придобити през индивидуалните наклонности и използвани в помощ на целия свят – вместо съсредоточаване върху това, на което учим децата днес – светът ще направи гигантска крачка към постигане на целта за ефективно образование на всички хора. И съответно към превръщане на света в едно по-добро място за живеене и проспериране на всички нас.
Марк Пренски е международно признат визионер, оратор, писател, консултант и създател на програми в областта на образованието. Той е основател и изпълнителен директор на Института за глобално образование на бъдещето – организация с идеална цел, посветена на насърчаване на образование, ориентирано към бъдещето, на образование, основано на постиженията, и на създаване на учебни програми на бъдещето в целия свят.
Статията е писана за изданието Educational Technology от май-юни 2014 г. Преведена е със съкращения и публикувана с разрешението на автора.
