И Панагюрище се присъедини към градовете, в които хора протестираха в подкрепа на зверски пребитата и нарязана 18-годишна Дебора. Не толкова шумно, не толкова масово, но все пак достатъчно красноречиво. На местно ниво протестът бе иницииран от юриста Даниела Куртакова, която във фейсбук профила си призова всички, които се чувстват съпричастни, да се съберат пред Районния съд в Панагюрище, както и от застрахователния експерт Радостина Гатева. Така в две поредни вечери, пред Съда се събираха скромни групи хора – предимно жени, майки с деца и младежи. От около 40 присъстващи в първата вечер, мъжете се брояха на пръстите на едната ръка. Къде са панагюрските мъже – попита някой във фейсбук под снимка от протеста в града ни. И да – всъщност е факт, че мъжкото присъствие по една или друга причина почти липсваше. Защо – това е въпрос, чийто отговор ние не знаем.
Две сърцати панагюрски жени – Дарина Дечева – позитивен психотерапевт и Евгения Загорска – позитивен психотерапевт, всяка от тях майка и професионалист в своята област, изрекоха това, което никой доскоро не се осмеляваше да изрече, в отворено писмо до панагюрската общественост, което публикуваме.
Тай са, тя ня там…
Ври и кипи в страната, народе, ври и кипи.
Тоз резнал нечия плът с ножче, онзи пребит и заровен тихомълком – трагедии хорски. Чужди…
Жестокост. Насилие. Война…
Война, която като всяка друга, е обречена да носи болка.
Войната между будните и спящите. Между мрака и светлината. Между истината и лъжата.
От сън спомени няма, народе, сънят е заблуда. Крехка заблуда. Заблудата, че дяволът не е толкова черен, а адът не е тук, на Земята.
Черен е дяволът, народе. Толкова е черен, че чак ослепяваш от непрогледния мрак насреща. А адът е толкова близо, че ако не си сигурен, че блъска сърцето ти, ще си кажеш, че Йерихонски тръби свирят.
Чакаме ги тези стени на ада да рухнат, народе, дълго вече чакаме. И с всички сили надуваме тръбите. Защото познаваме този ад. Защото сме го виждали. Защото ЗНАЕМ – че го има. Тук, в революционното Панагюрище. Тук, където с всяка пора на тялото си се гордеем със славното си миналото.
Тук.
И в Панагюрище бият жени, народе, знаеш.
Тук, в България, бият жени, убиват хора, убиват деца.
Тук и сега дяволът е от черен по-черен.
Знаеш, народе.
Чуваш.
Гледаш.
И… мълчиш.
Защото е безопасно.
Защото е удобно.
Защото е нелицемерно.
Утре поредната жертва също ще премълчи – от срам, от безсилие, от обида, от безизходица, от страх.
Чуждата е, народе, не твоята – мълчи.
„Тай са, тя ня там…“
Друга ще се качи до паметника няколко пъти за една нощ и ще се надява никой да не я види, подута и насинена. За да търси прохладата на нощта – за пламтящата си от болка кожа. И за да се наплаче – сама, с луната като утроба насреща ѝ. Сама – защото в тишините други няма.
„Тай са…“
Луната е приказна на паметника, народе, особено по пълнолуние. На онзи паметник, на онова Маньово бърдо, където безпощадно биеха (и убиваха!) тези, които защитаваха свободата. Свободата си – да СА!…
Тогава. Там.
Утре една невеста Нена ще потърси Кризисен център за лица, преживели насилие, в който да намери убежище, след като часове е била бита и унижавана.
Ще поиска да скрие там и децата си, отровени от жестокост и болка, да ги приспи. Защото е майка. Защото е уплашена. И защото е сама.
Но тук няма да има. Защото тук, в прекрасното Панагюрище, пълно със свята история, такова убежище няма.
И ще се свие в пашкула си, ще се таи, ще забрави за кратко, че дяволът е толкова черен… до следващия път.
Защото следващ път ще има, народе, вярвай!
Но е хубаво, когато знаеш, че има кой да те чуе.
Тогава мълчанието ще свърши.
Дотогава, народе – тай са?
Мечтаем…
Но знаем. И не мълчим.
Защото можем да сме тръби. И искаме!
И в понеделник, на 7 август, в 18:00 часа отново ще свирим пред съда.
И някой ден, някой ден и в Панагюрище, стените на мрака ще паднат!
Защото такава е същността на Йерихонските тръби – да събарят стени.
Защото са Истината, народе.
Истината, която да ни направи свободни. (Йоан 8:32)
Дарина Дечева – позитивен психотерапевт
Евгения Загорска – позитивен психотерапевт
