"Само когато последното дърво е загинало, последната река е отровена и последната риба е уловена, ще осъзнаем, че не можем да ядем пари.” – индианска поговорка
Обградени от бетон, метал, цимент, стъкло и прочие творения на прогреса, понякога се нуждаем от нещо зелено. Замисляте ли се, че те, дърветата, също са живи? Разбира се, не ни гледат влюбено като куче и не мъркат като котка – просто си стоят на мястото. Заспиват през есента и се събуждат през пролетта. Радваме им се, когато се раззеленят. И, понякога, ако случайно ни хвърлят сянка или корените им влизат в дворовете ни – с лека ръка ги отсичаме.
Минавайки по улица „Оборище“ няколко дни поред фотографирах дърветата, които работници подкастряха почти в дъно. Ядосвах се, че не приличат на нищо. Задавах си въпроси: възможно ли е подобно кастрене на клоните да се извършва от хора, които разбират и са учили за тези неща? Не трябва ли специалисти да посочват кое дърво как да бъде подрязано? Защо в момента цялата тази ситуация с дърветата в града ни наподобява масова сеч? Не е ли възможно изкореняването на дърветата да се извършва поетапно? Защо по ул. „Райна Княгиня са оставени дървета само по единия тротоар?
Оказа се, че темата вълнува много хора в града ни. Една от тях е леля Цонка, която живее наблизо. Нейното мнение е, че старите дървета по улица „Оборище“ трябва да се махнат. „Погледнете ги! Приличат ли Ви на дървета като дървета? Погледнете короните им! Погледнете корените им! Влезли са под дуварите и започват да повдигат плочите на дворовете! Не може така! Тази улица ще се прави веднъж. Няма след две-три години да я разкопават пак заради дърветата! Харесват ли Ви така, в този им вид?”
Първоначално се опитах да й обясня, че не може и не трябва града ни да остава без зеленина. Не е редно всички дървета да се изкореняват наведнъж, поне според моето скромно мнение.
Но тя беше категорична в мнението си. Развълнувано ми обясни, че милее за този град. Но това и без да го казва, си личеше от начина, по който говори за Панагюрище. Цяла енциклопедия за доброто старо време е тя. Разказа ми за някогашните си комшии, за хубавия някогашен живот, за красивите дворове на съседите, които са били пълни с цветя и живот.
Докато говорим с леля Цонка , покрай нас минава бившият специалист по озеленяването на града ни – Антония Юрукова, която също живее на тази улица. Попитах и нея: трябва ли да се махат тези дървета и ако да, какъв, според нея, е начинът това да стане най-безболезнено?
Най-добрият вариант е махането на старите дървета да стане, когато посадените нови са се прихванали и запазили, а не са прекършени, например, е мнението на Антония Юрукова. Тя посочи за пример факта, че преди години е махнала изсъхнало дърво пред входната врата на двора си, но новото, което е посадила на негово място, било прекършено от вандали.
Благодарих на двете жени и продължих по пътя си. В мен обаче продължиха да се борят две противоречиви мнения: да се махат ли старите дърветата, или да се запазят. Потърсихме мнението на общинското ръководство, както и на предприятието, което се занимава с поддръжката на зеленината. По повод подкастрянето на дърветата, управителят на ОП „Чистота” – Стайо Тушлеков, ни обясни, че негови работници извършват тази дейност в присъствието на служител от отдел „Екология” в Общината и след задължително пусната заповед от кмета.
На пресконференция, която беше организирана от кметския екип миналия месец и на която присъстваха изпълнителите на проектите, които в момента текат на територията на града, стана ясно, че общината отговаря за махането на дърветата, както и за определянето на местата за засаждане на нови.
На въпроси, зададени от медиите и свързани с озеленяването на града, кметът Белишки беше категоричен, цитирам: „Там, където е възможно ще запазим растителността!”
За мнение потърсихме и зам.-кметът „Стопански дейности” Георги Павлов. Той ни обясни, че махането на старите дървета не е самоцелно, а планирано. Предварително се определят местата, където ще бъдат засадени новите дървета. Според неговите думи подкастрените дървета оформят корона след около 2 месеца. Засаждането на нови дървета там, където е имало стари такива обаче не се прави на всяка цена, защото се взимат предвид много фактори. За пример той посочи тротоарното място при входа на ОДЗ „Райна Княгиня”, където преди години дърветата са затруднявали придвижването на пешеходците. „Сега – поясни – там е достатъчно широко и хората могат спокойно да се разминават”. Зам.-кметът Павлов ни обясни, че ще има новозасадени дървета пред църквата „Свети Георги”, както и от двете страни на улица „Райна Княгиня”. Те ще бъдат с вертикална коренова система, за да не повдигат плочите на тротоарното пространство след години. Зам.-градоначалникът подчерта, че при озеленяването на градската среда се спазват определените за тази дейност правила, а към ОбА има специалисти, които следят и се грижат за правилното изпълнение на дейността.
На този етап поне въпросът – ще има ли достатъчно зеленина в Панагюрище, продължава да чака отговора си. Вероятно ще го разберем след няколко години. На този етап изглежда, че симбиозата между сгради, улици и зеленина никога не е била по-трудно постижима.
И защо няма снимки на повдигнатите плочи в частния двор? Я идете да снимате един тротоар, та да ни покажете нещо! Още има да се учите на пропаганда!
0
0
Не се опитвайте да ни обясните колко необходима е масовата сеч, защото не е вярно! И освен вашата цитирана женица, аз лично никой не съм чула да се оплаква, че му повдигали плочите на двора. Прекалявате! А въпросната „планирана“ и „проверена“ сеч и човек без образование може да я види – не се режат изсъхнали дървета, не се подкастрят изсъхнали клони, а се сече покрай тях, явно се гледа по-добрия дървен материал. Пример – гробищата, около реката в парка…
0
0