Ваньо СТОИЛОВ
У нас има много завист, наближаваме критична маса некомпетентност, казва учителят по физика от Казанлък
Роден е на 1 декември 1947 г. в Казанлък. Учител е по физика от 40 г. в Природо-математическата гимназия “Никола Обрешков”. От толкова време е и прочутата му школа по предмета. Той е учителят на 3/4 от българите, завоювали златни медали от състазания и олимпиади по физика в цял свят. Женен. От първия си брак има син, от втория – дъщеричка на 5 г.
– Г-н Теодосиев, защо трябва да се учи физика?
– Илюстрацията е в центъра на Казанлък, където на 22 юни по време на строителни работи се срути част от сградата на Природо-математическата гимназия, в която работя. Сега хора от цяла България идват, за да си правят снимки пред нея.
Ако се учеше повече физика, това нямаше да се случи. У нас напоследък се получава едно ниво на некомпетентност, което расте. И спокойно можем са приемем падналата сграда като жестока алегория за състоянието на българското образование в средните училища в момента.
Ще дам пример с моя предмет – когато бях млад учител, в математическата гимназия нямаше паралелка с по-малко от 4 часа физика седмично. Бяхме 4-ма физици и всеки от нас имаше 50% лекторски часове над норматива. Сега сме двама учители по физика и едва връзваме норматива, тъй като
физика се учи
веднъж седмично
Уж сме природо-математическа гимназия, а часовете по английски в нея са 5 пъти повече!
– Група родители на ученици започнаха кампания срещу вас и методите ви на работа като учител – не сте пишели достатъчно оценки през срока, не сте преподавали по учебника, който не посещавал школата ви по физика, имал двойка за годината.
– Това е безсмислена кампания. Всички се хващат за написаните от мен 4 двойки за годината и не виждат, че в същото време съм написал и 43 шестици. Но камерите не са обърнати към тези 43 шестици.
Тъжното е, че тази кампания започна на 3 юли – в деня, в който за Индия отпътува националният ни отбор по физика, за да участва в най-престижното състезание в света по тази дисциплина – олимпиадата. И никой не видя, че в този отбор са ученици от нашата гимназия като Ангел Шевлетов, Радостин Димитров, Светлана Тенева.
Конкретно за двойките – големият проблем на българското училище днес е хиперинфлацията в оценките на учениците.
А тя идва от сбъркания модел с делегираните бюджети на училищата, при който парите вървят с ученика и никой не иска да си загуби учениците. И шестиците набъбват.
Преди години в Казанлък работеше един добър учител по математика, стигна до инспектор, сега е пенсионер, казва се Кънчо Цветков. Той казваше: “У нас има шестица, шестичка и шестиченце.” Накратко този човек е казал цялата истина за българското образование –
повечето от
шестиците ни
са шестиченца
И да получиш двойка, особено в елитно училище, става голям проблем.
Има колеги, които избягват да пишат двойки, за да не си развалят рахата през лятото с изпити. Карат я по най-малкото съпротивление, не искат да си развалят отношенията с родителите, с директора и пишат високи оценки.
Аз мисля, че по-добре сега в гимназията, когато оценките не влизат и в дипломите, е децата да получат двойка, отколкото после – в университета и в живота.
И встрани остава фактът, че когато бях млад учител, отсъствията в гимназията за цялата учебна година бяха 1200. Сега само една паралелка трупа по 7500 отсъствия, умножете ги по 4 паралелки.
Е, не може хем да не идваш на училище, хем да си изпитван ритмично и да имаш няколко срочни оценки, нали?
Преди години директор на селскостопански техникум в едно село казваше, че чакали някой от възпитаниците им само да си отвори устата, за да каже нещо и да му пишат петица. И ние ли като елитно училище вървим натам? Защото съм хващал 12-класничка, която завършва математическа гимназия, има 4 и половина на матурата, а не може да събира дроби.
За да е елитно
едно училище,
има 2 условия:
да е с елитни
преподаватели и
елитни ученици
Нашата гимназия минава за елитна, но това не означава, че всеки, който учи в нея, е богопомазан. И аз правя компромиси, но за хора, които се трудят.
Не е вярно, че учениците ми нямали по нито една оценка през срока. Всеки от тях има поне по 4, но аз съм написал само 2 от тях в дневника, за да им дам възможност да ги повишат.
В училище имаме камери във всяка стая, свързани са към директорския кабинет и от записите може да се види как всеки час първо питам има ли желаещи да бъдат изпитани за по-високи оценки. Обикновено не искат.
Но аз не се сърдя на тези ученици с двойките, аз обичам учениците си. Съчувствам на родителите им – техните деца са интелигентни деца, които използват слабостите на системата, защото са научени така. Разглезени са от системата.
Затова и аз като Мартин Лутър Кинг, който навремето обяви, че има една мечта, също имам една мечта – в училище да се пишат честни оценки.
В Германия преди
години системата
бе най-честната
идва непознат, за да изпитва всички ученици по всичко. Той не знае кое е детето на колежката, на директора, на външен фактор. Това е справедливото оценяване и затова ефектът е, че Германия има най-силната икономика в Европа.
– Обвиняват ви, че ваш ученик, за да е отличник по физика, задължително трябва да посещава и школата ви.
– Не, статистиката показва, че 30-40% от моите ученици идват в школата, а шестици имат и деца, които не я посещават. Но аз мисля, че съм елитен учител и като такъв искам да дам повече на своите ученици, отколкото има в учебника. Защото, ако ще се учи само от учебника, човек може да се яви като частен ученик – училището става излишно.
– А не ви ли казват, че вместо да четете морал, е по-добре да се пенсионирате?
– Има и такива гласове. За себе си съм решил да бъда полезен, докато имам сили и докато някой може да използва моите знания. Иначе съм свикнал да чувам по собствен адрес какво ли не. Още от 1990 г., когато бях кандидат на СДС в изборите за ВНС. Тогава
агитираха срещу
мен с думите:
“Остави го този,
той бие майка си,
като се напие!”
А който ме познава, знае, че съм въздържател.
В България има много завист. Но по-трагичното е друго – всяко общество си носи някакъв процент и крадци, и измамници, и лъжци. Има една критична маса, която може да понесе. То е като ядрената бомба – ако уранът е под критичната доза, няма проблем. Ако я надхвърли, получава се взрив.
При нас наближава моментът, когато ще прехвърлим критичната доза на некомпетентност и ще последва взрив. В основата на това стои българското образование.
Не може обществото ни да е само от елит, от професори – нужни са компетентни хора на всички нива. А веригата се къса там, където е най-слабото звено – това също се учи по физика.
Искам да цитирам един приятел на моята школа, който ни изпраща техника от Германия – Красимир Станков. Бил е професор в България, но емигрирал с обяснението: “Като знам в момента какви хора завършват ядрена физика, всеки момент може да се взриви ядрената централа в България.”
Това е един горчив хумор, но за съжаление, има своето основание. Човек в България може да завърши абсолютно всичко, стига да има пари или да умее да преписва на изпити.
Това, че има
търпимост към
тези неща, е
смъртно опасно
Всичко това трябва да се промени. Зная, че няма да стане отвъднъж. И тогава няма да гледат двойките, а ще питат какво знаят учениците. Бих добавил: докарали сме я дотам, че зад една диплома може да стои както гений, така и кръгъл идиот. Но как човек да различи кой кой е?
Източник: 24 часа
