Църквата почита днес Св. Иларион Мъгленски, който живял в 12 век.
Името Иларион означава радост, веселие. Родителите му го нарекли така, защото за тях той бил дълго чакана радост. Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. Игуменът на светата обител го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, завещал на братята да го приемат като свой нов игумен.
Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживяли в манастира под негово ръководство.
Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ.
Българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.
Той започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната изповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга обръщал еретиците към православието.
Еретици – фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение.
Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.
В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни на столицата ги скрили в подземие, по-късно гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград.
Не е известно къде се намират сега свети мощи на еп. Илариион Мъгленски.
