Църквата почита днес Св. мчца Акилина. Тя била от палестинския град Вивлос. Родителите ѝ били християни, но оставили момичето сираче на 10 години.
Акилина не забравила съветите на майка си, стараела се да изпълнява волята Божия и усърдно се молела на Бога. Между нейните връстници имало много езичници, които се покланяли на идолите.
Един от слугите на римския управител чул за християнското настроение на девойката и за влиянието й сред нейните връстнички и донесъл за нея на управителя Волусиан. Той повикал Акилина, която тогава била на 13 години и й заповядал да принесе жертва на боговете, като я заплашвал с жестоки мъчения, ако не изпълни волята му. Акилина отказала и Волусиан започнал да я увещава и заплашва. Акилина не се поддала и управителя заповядал жестоко да бият девойката.
Той и казвал: „Къде е твоят Бог, Акилино? Защо Той не идва да те избави?“. А Акилина му отговаряла: „Колкото повече ме мъчиш, толкова повече Христос ще ми даде търпение и сила“. Тогава управителят осъдил Акилина на още мъчения, но това не разколебало твърдостта на младата християнка. Тя усилено се молела Богу. Най-после светата мъченица от изнемощяване паднала на земята. Изнесли я вън от града, като мислили, че е умряла, и управителят заповядал да оставят тялото й без погребение.
Изведнъж посреднощ тя чула гласа на ангела да и говори: „Стани и бъди здрава!“. И тя почувствала, че силите и се върнали и че се изцерила от раните си. Започнала да хвали и да благодари на Господ и го молила скоро да й прати смърт.
Като се върнала в града, управителят заповядал да я умъртвят. Когато я отвели на смърт, тя помолила да й дадат време за последна молитва. Като благодарила на Господа за всесилната му помощ, тя тихо починала. Палачът пристъпил да изпълни присъдата, но намерил девойката вече мъртва.
