По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвърти век, наречено „ера на мъченичествата”, тримата християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд в Тарс, главен град на Киликия в Мала Азия.
Тримата ревностни християни били подложени на нечовешки изпитания, но нищо не прекършило вярата им в Бога. Озлобен от своето безсилие, съдията заповядат да убият тримата светци с копия.
Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телата им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест.
Привечер се вдигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили.
Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера.
