Църквата почита днес Св. пророк Иезекиил.
Той бил свещеник. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея. Там живял край реката Хавар и около 595 г. преди Рождението Христово, получил от Господ повеля да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години.
„Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно ме огорчава, както ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай моите думи!, чул гласа на Господ Йезекиил.
След това към него се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел: плач, охкане и тъга.
Йезекиил изял свитъка и втори път получил от Бога заповед да предава точно, каквото е писано в него, и да приканя Йзраиля към покаяние. След това духът го вдигнал и понесъл. Цели седем дни след това Йезекиил не се решавал да предаде на едноплеменниците си думите и откровенията Господни. Тогава Господ му повторил своята повеля и той започнал без страх да съобщава на народа всичко, което чувал от Господ. В продължение на 22 години той проповядвал, като ги увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и да се обърнат към Бога. Наставляван от Духа, той възвестявал бедствията, които ще постигнат Йерусалим и Юдея, предвещавал разорения на другите страни – Тир, Египет – и указвал и връщането на Израиля от плен.
Светата Библия дава малко подробности за живота на пророк Йезекиил. Запазило се е предание, че пленници юдеи – в гнева си за справедливите негови укори – го убили и че тялото му било положено в гроба на Сима и Арфаксада, Авраамови прародители.