Църквата почита днес св. Ромил Бдински
Той е роден във Видин. Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование. Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската „Света Гора“ и в местността „Устие“, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат „Калороман“ или „Добрият Роман“.
Когато чул, че подвижникът на исихазма св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността „Парория“ („пригранична“ – на границата между България и Византия) Роман оставил всичко и дошъл тук.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, гдето и починал на 16 януари 1375 година.
