Църквата почита днес Св. Седем отроци в Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Иоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин.
Те живеели по време на гонението против християните при император Деций. Навсякъде християните били преследвани и арестувани, за да ги принуждават да вземат участие в идолските жертвоприношения. Много от тях напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци, които се поселили в една пещера на планината Охлон, където чрез пост и молитва се готвели за предстоящия им подвиг.
Като узнал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двамата от придворните (Теодор и Руфим) тайно изповядвали Христовата вяра и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената на живо погребаните в пещерата седем момци. Бог обаче дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две столетия нетленни и неизменни.
Чудното пробуждане на момците се извършило в царуването на Теодосий Млади. По това време се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите, въпреки евангелските думи, че „мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и като чуят, ще оживеят“. Тази ерес внесла смут в Църквата, но точно тогава се проявило нагледно свидетелство за истинността на възвестеното от Христа възкресение на мъртвите. Стопанинът на нивата на планина Охлон, гдето се намирала затрупаната пещера със седемте момци, починали преди 200 години, решил да направи ограда на овцете си. За строежа слугите му взимали от ония камъни, с които била затрупана пещерата. Те случайно направили отвор към пещерата. В това време момците оживели, без да знаят, че са се пробудили не от обикновен, а от смъртен сън.
На разсъмване един от момците отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, послужила за повод да се разкрие необикновеното произшествие. Разговорът с момъка, който мислел, че още продължава гонението на Деций, привлякло внимание към него.
