Църквата празнува днес Преображение Господне, един от най-светлите християнски празници.
Началото на празника е от първите векове на християнството. В 33-тата година от своя земен живот, на планината Тавор в Галилея, пред погледа на апостолите Петър, Иаков и Йоан, Исус Христос се преобразил, издигнал се над земята и засиял в чудна светлина. Така Всевишният потвърдил божествената истинност на Своя Син.
Новозаветната библейска история е разказана в три от четирите евангелия.
Описанието ѝ в 17-ата глава на Евангелие от Матей:
След шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и заведе само тях на една висока планина. И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него. А Петър проговори, като каза на Исус: Господи, добре е да сме тук; ако искаш, аз ще направя тук три шатри – за Теб една, за Моисей една и една за Илия.
А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и, ето, от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте. И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха. А Исус се приближи при тях, допря се до тях и каза: Станете, не бойте се! И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам.
И като слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.
Ев. от Матей 17:1-9
Преображение отбелязва средата на петнадесетдневните пости в чест на Божията Майка и е подстъп към големия празник Успение Богородично (Голяма Богородица – 15 август).
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар.
На 6 август времето се променя – денят намалява, нощите стават по-хладни, птиците се събират на ята, за да тръгнат към топлите страни, а змиите и гущерите се прибират в леговищата си, според българския народен календар.
Народната традиция повелява до този ден не се яде грозде, защото още „не е кръстено“. Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги прекадява заедно с други плодове – дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини.
