Често се тревожим, когато се въртим в леглото посред нощ, но това може да се окаже полезно. Все повече научни изследвания и исторически свидетелства сочат, че осемчасовият сън не е естествен, пише Би Би Си.
В началото на 90-те години на ХХ век психиатърът Томас Вер провежда експеримент, участниците в който били потопени в мрак за 14 часа всяка нощ в продължение на месец.
На четвъртата седмица се установил ясен модел – участниците в експеримента спели първо 4 часа, събуждали се за следващите два и след това заспивали за още 4.
Специалистите, изучаващи съня, били впечатлени от изследването, но сред повечето хора идеята за продължителния осемчасов сън си остава непоклатима.
През 2001 г. историкът Роджър Екирх от университета „Вирджиния Тек“ публикува научен труд на базата на 16-годишни изследвания, който дава множество исторически свидетелства, че хората се спели в два отделни отрязъка от нощта.
Четири години по-късно той издава книгата си, в която се съдържат многобройни примери за разделения сън – от Омировата „Одисея“ до антропологически данни за съвременни племена, живеещи на територията на Нигерия.
Също както в изследването на Вер, те описват първия сън, който започва около два часа след здрачаване, прекъснат от един-два часа период на бодърстване и последван от втори сън.
Въпросът не е толкова в броя свидетелства, колкото в начина, по който се говори за него – сякаш е нещо всеизвестно, казва историкът.
По време на периода на бодърстване хората били доста активни. Те ставали, ходели до тоалетната, пушели и дори посещавали съседи. Повечето хора оставали в леглото, четяли, често се молели. Много молитвеници от 15 век съдържат молитви за будните часове на нощта.
Един медицински наръчник от средата на 16 век дори смята, че това е идеалното време за зачеване: не веднага след уморителния дневен труд, а „след първия сън“,когато двойките „изпитват повече удоволствие“ и „го правят по-добре“.
Екирх открива, че свиделствата за първи и втори сън започват да намаляват през 17. век. Този процес започва сред богатите хора в градовете в Северна Европа, а в следващите 200 години се разпространява и в останалата част от западното общество.
Според него причината са подобренията в уличното и домашното осветление, както и разпространението на кафенетата, които понякога работели по цяла нощ. Когато вечерната активност се превръща в норма, дължината на периода, който хората отделят на почивката, се свива.
Нощта става модерна и часовете, прекарани лежейки, се превръщат в губене на време. Хората ставали все по-чувствителни към времето, а индустриалната революция увеличила това многократно.
Днес повечето хора са се адаптирали добре към осемчасовия сън, но много от проблемите с безсънието може да се коренят в естественото предпочитание на организма към разделения сън.
„През по-голямата част от еволюцията сме спели по определен начин, казва психологът Грег Джейкъбс, който се занимава с проблемите на съня. „Събуждането през нощта е част от нормалната човешка физиология.“
Идеята, че трябва да спим в непрекъснат блок може да е разрушителна, ако прави хората, които се будят нощем, напрегнати. Тази непрегнатост може да наруши съня и да се пренесе и в живота през деня, смята той.
Според него периодът на бодърстване между двете части сън, време на принудителна почивка и релаксация, е играл важна роля в естествената човешка способност за регулиране на стреса.
Историческите свидетелства сочат, че хората често са използвали това време, за да мислят за сънищата си. „Днес много по-рядко правим това,“ казва психологът.
Затова, ако се събудите посред нощ, помислете си за предците си от прединдустриалната епоха и се отпуснете. Нощното бодърстване може да е полезно.
