Начало Интервюта Ути Бъчваров: Казанът от асарелска мед е едно от условията курбанът да...

Ути Бъчваров: Казанът от асарелска мед е едно от условията курбанът да е уникално вкусен

СПОДЕЛИ
Както вече Ви информирахме, Денят на миньора се завръща след тригодишна пауза. След концерта, който ще бъде на 25 август, на площад „20 април“ в Панагюрище, на 26 август от сцената в село Панагюрски колонии отново ще звучи хубава музика, а между дебелите сенки ще се носи ароматът на вкусен курбан, който ще бъде приготвен по традиция от кулинарния гуру на България Ути Бъчваров. За него празничният ден се очаква да бъде доста натоварен, защото освен задълженията да наглежда чорбата, ще председателства и журито, което ще избере най-добрите майстори на панагюрски тутманик. По-малко от месец преди нашия празник Ути даде специално интервю* за всички гости на Дни на миньора 2023.
Г-н Бъчваров, с какво ще изненадате гостите на Деня на миньора през тази година?
Както добре знаете, най-големият казан в България е общо дело на Ути и на „Асарел – Медет“, тъй като медта е добита именно от вашия рудник. И всяка година, когато идвам на вашия празник, в добрия смисъл на думата, се опитвам да подобря собствения си курбан. Той винаги тежи 1 тон, което се равнява на близо 3000 порции, но тази година ще ви изненадам с уникално месо, донесено от високите пасбища на Родопите. Защото, както казват старите майстори, курбанът трябва да е толкова вкусен, че направо да те удари право в петите.
Каква е тайната на вкусния курбан?
Съдът, имам предвид медния казан, е едно от условията да имаме уникален резултат. Стари майстори са ме учили, че винаги месото и костите се слагат в студена вода, за да може бульонът да е най-плътен и най-вкусен. Аз лично никога не цепя месото с брадва, а вместо това внимателно го обезкостявам, защото в противен случай има шанс да останат малки остри костички, които са опасни. В центъра на казана има голям кош, в който слагам кости и всякакви други аромати, които впоследствие отделям и чак тогава добавям зеленчука, защото смятам, че шареният курбан е по-весел и вкусен.
Спомняте ли си първото ястие, което приготвихте в живота си?
Всеки телевизионен водещ обикновено измисля някоя мила лъжа от детските си спомени. Мога да ви кажа обаче със сигурност кое е първото ястие, което сготвих в големия казан. Случи се на Арбанаси по време на събор на овцевъдите и беше, разбира се, овчи курбан. Неговата тайна е, че костите, които слагам за бульон, са от печените обезкостени чевермета, които обикновено винаги са на една крачка от мен и придават загадъчен пушен вкусен на курбана.
А кое е Вашето любимо и защо?
Всеки има ястие, което помни от своето детство и впоследствие предава тези вкусове на своите деца. Колкото и да звучи банално, онова което у дома ядем като най-вкусното семейно блюдо, е домашно пиле с ориз.
Споделяте ли мнението, че многото подправки издават слабостта на готвача?
Разбира се! Ако готвачът не е добър селекционер на качествени продукти, той винаги е принуден да замаскира този свой компромис с много подправки. Затова аз имам приятели из цяла България, които по един или друг начин са най-верните ми съюзници в това да готвя вкусно. Работя с тях от години и имам пълно доверие. Обикновено използвам сол като финализираща подправка, която винаги съм проверил лично. А любимото ми черно пиперче, без което нито един курбан не може, идва от Виетнам, защото именно те са най-големият производител на черен пипер в света и всяко трето зрънце идва именно от там.
Ако любовта на мъжа минава през стомаха, откъде минава женската?
В наше време живеем в общества, в които имаме всичко. Всичко ни е на по-малко от една ръка разстояние и човек рядко изпитва удоволствие от продукта на сезона – онзи, който природата е дарила с вкус, красота и аромат. Затова смятам, че любовта, независимо дали е на мъжа или на жената, минава през изкуството и усещането да можем да се радваме и изненадваме взаимно, защото рутината, умората и апатията убиват всяка любов.
Ще сте част от жури за домашно приготвен панагюрски тутманик. С какво очаквате да ви впечатлят местните кулинарни майстори?
Признавам си, че аз самият не меся добре и се възхищавам на онези работливи женски ръце, в които брашното, маята, се превръщат в нещо живо, вкусно и направено с любов. Всяко едно такова печиво за мен трябва да има ухание на масло, на вкусно и не прекалено солено сирене и да пази традицията, завещана от поколение на поколение за това в каква тава се прави, колко е дебело и как е засукано. С нетърпение очаквам да опитам всяко едно от тези съкровища.
Какво ще пожелаете на гостите на нашия празник?
Като всяка година им пожелавам едно! Нека дойдат умихнати и да си тръгнат щастливи! Но, освен това, ги чакам гладни и жадни. Защото крановете за наливна бира ще работят през целия ден, най-големият курбан в България ще бъде готов точно в 12:00 ч., на сцената ще има куп изненади, а пък съм и сигурен, че ще има много приятели, които да казват „Честит празник и Наздраве!“
*Интервюто е публикувано в официалната фейсбук страница на „Асарел – Медет“