Утре, когато е Илинден по стар стил, в местността ”Венеца” край село Баня, до вековния дъб и изсечения каменен кръст, ще се извърши водосвет за здраве в чест на светеца Илия и ще се раздаде курбан.
От незапомнени времена хората от с. Баня са организирали общоселски събори с курбан и водосвет на местността – „Венеца”, разказва културният деец Радка Мутева.
Традицията беше забравена, но от 2017 г. се възстанови. Банци тачат, обичат и почитат своите традиции. А в местността някога излизали вярващи хора от селото на Илинден, които палели свещи и правели курбан от пиле или петле. Задължително е имало и водосвет за здраве под дъба. Този обред се е извършвал в горещниците и хората са ходели да празнуват облечени в носии от дебели вълнени платове.
Под вековния дъб са правели и молебен за дъжд и плодородие – „ Вайдудул”.
Самото име на местността идва оттам , че под дъба са виели венци , с които са украсявали около него за празника. И така местността е приела името „ Венеца ”.
От уста на уста едно предание разказва за интересна и мистична случка за ДЪБА на ВЕНЕЦА .
Илия Елинин / Арбалиев / – той носел името на Св. Илия с прякора „джигрето“ – не е можел да изрича буквата „Р”, е бил клисар в местната църква „Свети Николай”. Носела се слава на Илия Елинин, че е много смел и куражлия мъж. Живял е в близост до селските гробища и съвсем близо до м. Венеца , откъдето се е виждал вековният дъб.
Една нощ, когато излязъл навън погледът му бил привлечен от светлина и огън под дъба на венеца. Загледал се и видял хора и поп, който правел водосвет и ритуал под дъба. Учудил се, нали е клисар в черквата, пък нищо не знае за водосвета. Никой не му се бил обадил за тази служба. А и по това късно време ! Но нали бил куражлия, наметнал Илия антерията си и тръгнал към дъба, но когато стигнал до него, всичко изчезнало. Нямало нито поп, нито хора….! Много се изплашил Илия Елинин и то до толкова , че от тогава се поболял за цял живот от видяното …! Тръгнал по баячки и врачки , но нищо не му помогнало…! Останал си болен човека, но е разказвал за видяното под дъба. Мистичното изчезване на видяното го преследвало до края на дните му.
Вековният дъб на м. Венеца пази в своите корени историята на обредите в нашето село Баня. Много са мистиките и тайните , до които никога няма да можем да достигнем. Единственото, което можем да направим и което е дълг на всеки, който обича чудесата на природата, е да ги пазим и да уважаваме тяхната сила, устояла на бурите на времето и повратите на съдбата, застигнали земята, от която са израснали. Те са мълчаливите свидетели на променящите се времена и нрави, извисяващи се близо до нас
