На 11 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, кметът на Панагюрище Желязко Гагов публикува кратък, но дълбоко въздействащ текст в социалните мрежи. В него няма клишета, няма официален тон – има благодарност, човешка нежност и уважение към една от най-важните, но често пренебрегвани професии: библиотекарите.
„В библиотеката е тихо. Така трябва.“
С този ред започва посланието, което напомня, че истински важните неща често се случват без шум. Библиотекарите, казва Гагов, не говорят на висок глас, не търсят внимание. Те просто „подреждат душите ни – книга по книга“.
„А ние, големите, често пропускаме.“ – В този текст Гагов не говори просто за празника, а за ролята. За хората, които се грижат за умовете на децата ни, докато възрастните са заети със срокове, спорове и забравяне. Той нарича библиотекарите „онези, които след Кирил и Методий носят искрата нататък – към бъдещето“.
„На 11 май – покланям се.“ – В този кратък жест се съдържа уважение не само към буквите и техните създатели, но и към тези, които ежедневно пазят значението им живо. Не в речите, а в жестовете, препоръките, усмивките между рафтовете. В тихите стаи, където децата започват да чуват света.
„И въпреки че в библиотеката е тихо – дано ви чуваме повече.“ – С това изречение Желязко Гагов отправя не само честитка, а морален призив – да обръщаме внимание на онези, които не викат, но градят. Които не говорят първи, но остават в паметта ни като първите, които са ни разбрали.
Публикуваме и думите на Желязко Гагов без редакторска намеса:
„В библиотеката е тихо. Така трябва.
И библиотекарите не говорят на висок глас, не викат, не привличат внимание върху себе си.
Заети са да имат очи, които разбират и ръце, които подреждат душите ни – книга по книга.
В библиотеката е тихо.
Но в тишината на стаите децата ни чуват света.
А ние, големите, често пропускаме.
На 11 май – покланям се.
Не само заради буквите, не само заради Кирил и Методий.
А заради онези, които след тях носят искрата нататък – към бъдещето.
Нашите библиотекари.
Хората, които се грижат за умовете на децата ни, докато ние спорим, гоним срокове и забравяме кое е важно.
Честит празник!
И въпреки че в библиотеката е тихо –
Дано ви чуваме повече.“
