За българската колония в Чикаго, д-р Пламен Дочев е един от лекарите, при които се раждат най-много от децата на имигрантите ни в града край езерото Мичиган. Според американската асоциация за проучване на мнението на потребителите, той е сред топ – специалисти в страната. Благодарение на неговите умения и добро отношение към пациентите, хората пък отвъд океана, вече пета поредна година го удостояват с наградата – “Избор на пациента” в САЩ.
Д-р Дочев е роден преди 51 години в Габрово. Произлиза от обикновено семейство, както казва той. “Майка ми работеше в местния хлебозавод, а баща ми бе офицер в пожарната”, връща се назад в спомените. “Като дете обичах книгите и четях много,”, споделя той. Когато е 12-13 годишен се заражда и детската му мечта. А тя е само една – да стане лекар. “Не можех да си представя бъдещето си, без да стана доктор и да лекувам хората”, продължава разказа си известния акушер-гинеколог. Отдаден изцяло на мечтата си, още като ученик, Пламен представя блестящи резултати. Възпитаник на Априловската гимназия в Габрово, випуск 1980 г, той печели национална олимпиада по биология. Веднага е приет в Медицинския факултет в Стара Загора, който го завършва със златен медал през 1988 г.
През 1991 г е един от лауреатите на конкурса “Млад медик на България”, заради което е удостоен през 1992 г от Британският съвет със стипендия и изпратен за шест месеца, на специализация в Глазгоу. След завършването й, във Великобритания му предлагат да остане, но той решава да се върне в родината изпълнен с много надежда и ентусиазъм.
До тук добре, но коя е причината д-р Дочев, днес да не е в България и да практикува любимата си професия другаде?
“Напуснах България, основно заради невъзможността да се работи нормално у нас. Заради невъзможността да се живее нормално. Заради невъзможността да издържаш семейство, заради невъзможността да дадеш бъдеще на децата си. С една дума, заради липсата на всякаква надежда”, почти на един дъх, с голяма доза горчивина споделя той.
Сблъсъкът с родната действителност, за д-р Дочев започва скоро след завръщането му от Глазгоу в Габрово. Тогава, главния лекар на болницата не му дава шанс да приложи натрупаните познания от стажът в Англия. Разочарован от този и други подобни случаи, през 1997 г, д-р Дочев, подава документи за лотарията “зелена карта”. През 1998 г. я печели и още същата година заминава отвъд океана.
Как обаче започва животът му в Америка?
“Трудно”, с една дума го обобщава той и добавя: “В Щатите никой не те посреща с отворени обятия и никой не ти казва – “Ела!”. Тук трябва да се докажеш и да почнеш всичко от начало”. И наистина, началото за младия български специалист, започва от нулата. Животът си в страната на неограничените възможности, той стартира не като лекар, а като…мияч на чинии в Детройт.
“Искам да се знае от всички, че аз започнах работа в САЩ като миех чинии в един италиански ресторант в Детройт” подчертава д-р Дочев, защото няма срамна работа, когато си вадиш хляба по честен път.
Въпреки трудностите, пред които е изправен, Пламен Дочев категорично заявява: “Никога не ми е идвало да се откажа”.
Смелостта и упоритостта му скоро са възнаградени. Няколко месеца по-късно, талантливия български лекар, вече работи като асистент-хирург в Детройт. Близо година е научен сътрудник към Националния институт по здравеопазването към “Уейн Стайт Юниверсити” в Детройт, където работи за световно известния акушер – гинеколог проф. Роберто Ромеро. Впечатлен от блестящото резюме на българинът, проф. Ромеро веднага го назначава на работа.
“В болницата в Габрово не ми даваха да работя, не ми даваха да разгърна уменията си, да приложа натрупаните си познания, а проф. Ромеро, само като видя резюмето ми и препоръките към него, веднага ми даде шанс”, споделя с тъга д-р Дочев. След Детройт, той специализира 4 години акушерство и гинекология отново в Ню Йорк.
Преди девет години д-р Дочев пристига в Чикаго и спечелва сърцата и доверието, на пациентите, които не са само от българската и източно европейските общности, но и от местното население.
С партньорът си от Полша, д-р Шчупак имат частна практика, в която работят още четирима семейни лекари (или джипита б.а.), един педиатър. От три месеца колежка в екипа им е и нова българска лекарка акушер-гинеколог. Общо 40 души персонал работят при тях.
“Нашата професия не е лека професия. Работим 24 часа, 7 дни в седмицата”, пояснява д-р Дочев. “Вярно, печели се добре” напомня той, но бърза да уточни, че “няма по-голяма радост и възнаграждение от това да помогнеш за раждането на детето и да видиш озареното от щастие лице на родителите, когато вземат рожбата си в ръце”.
Общо, до сега, за 25 години практика, д-р Пламен Дочев е помогнал да се родят над 4000 деца. Между 350-400 деца се раждат ежегодно при д-р Дочев и партньорът му. Средно на ден, на преглед при него преминават около 20-25 жени. Някой път, даже бройката им стига до 40-45. Освен с акушерство, д-р Дочев и партньорът му извършват гинекологична, лапароскопска и роботична хирургия.
Въпреки, че не следи отблизо развитието на здравеопазването у нас, от разговори с български колеги, д-р Дочев смята, че проблемите на младите лекари у нас продължават и до днес.
Много от тях след завършването си напуснат страната, заради същите причини, поради които и той я е напуснал. А, това вече е проблем, върху който управляващите у нас, сериозно трябва да се замислят, добавя той.
Другото, с което д-р Дочев абсолютно не може да се съгласи е грубото и унизително отношение, на което понякога са подложени родилките в България.
“Наскоро преглеждах наша, бременна сънародничка от Казанлък. Въпреки че жената, беше вече раждала, тя ми сподели, че много я е страх, не от самото раждане, а от това, да не би и в Чикаго, акушерките да я набият, така както са я били по време на първото й раждане у нас”, разказва потресен той.
“Такова поведение е абсолютно недопустимо за 21 век и то в страна от Европейския съюз” отсича българския акушер гинеколог.
“За да се подобри здравеопазването у нас, трябва да се подобри държавата”, заяваява д-р Дочев. Няма добро здравеопазване в бедни държави. Важна стъпка в повишаване качеството на здравните услуги, е хората у нас да си плащат здравните осигуровки. Така цената за всички хора ще падне, а качеството ще се подобри.
“Не може да караш мерцедес, а да не искаш да си плащаш осигуровките и да се правиш на социално слаб” заявява той. И веднага дава пример за това, как данъчните служби в Щатите са започнали вече проверки на хора с много добро имотно състояние, които са крили доходи, за да си вземат безплатно осигуряване.
Днес д-р Дочев живее край Чикаго със съпругата си д-р Виктория Дочев, която е анестезиолог в една от най-известните болници на Чикаго, Кук Каунти Хоспитал. Двете му дъщери – Николина и Весела, уверено вървят по стъпките на баща им. Едната учи медицина в Нотингам, Англия а другата в столицата на Бавария – Мюнхен.
Симеон Гаспаров
в.”Труд”
