Вашите деца нямат детство!

….дори не знаят какво е това….

-Мамоооо, къде ми е таблета?! – крещи 4-годишното момиченце от третия етаж. Миналата година получи Iphone за Коледа. Беше на три. Още не можеше да говори хубаво, но имаше телефон за крупна сума. В какво се превърнаха децата ни? В материалисти, мислещи само за техника, дрехи и придобивки…или в нещо по-лошо – в наши много по-лоши копия?!

Днешните деца нямат и никога няма да имат нашето детство. Ходенето при баба на село, котките и кучетата там… Игрите до късно. Пълната свобода да мечтаеш и най-вече – да вярваш в нещата, които за големите са просто мираж. Топката, въжето, тебеширът и люлките пред блока са само част от предметите, които описват една цяла епоха. Ера на едно време, което се е превърнало в събирателно за една дума: минало. Футболът едно време беше любимата игра на всички момчета. Времето, което прекарваш заедно с приятелите си. Сега това е лайфстайл спорт, който събира клюки, капризи, съпруги и милиони. Момчетата, които едно време играеха пред блока, днес купуват на жените си мерцедеси…и спряха да играят. Играта на въже за момичета се превърна в лавиране между успеха и любовника. Спомените отминаха и остана само едно чувство за безвъзвратно загубено време. После поколението с прекрасното детство имаше деца…и направи всичко възможно те да нямат никакво детство.

Няма как да накараш детето ти да проумее, че трябва да има каквито и да било идеали, когато ти самият ги нямаш. Как очакваш едно малко момиченце да има хубаво детство, когато слуша по цял ден от майка си за: хиалурон, ботокс, колаген, мезотерапия, фризьор, козметик и прочие. Вече момиченцата не си играят с кукли – днес те мечтаят за козметична процедура като тази на мама и нова рокля от мола. Това е новото поколение, лишено от детство. Какво бъдеще се вещае за тези млади момиченца. Когато са на 8 – те мечтаят за платформи като тези на майките им. После стават на 18 и ги получават като подарък за дипломирането си. Един хиалурон по-късно те влизат в живота – заредени и освежени, още преди да са изморени. После навършват 25 и ботоксът е заместен с нещо по-сериозно. На 35 дори и родната им майка не може да ги познае. А и те едва ли ще познаят нея. Интервенция след интервенция,  мания за парцалки и пристрастяването към козметика и фризьорки, превръщат момиченцата в зомбита от новото поколение хора.

Новата топка или ролери не са предпочитан подарък за момченца. Нов телефон, айпад, ай под, ай нещо си….все неща, които започват с „ай”, струват „ай” и са „ай” ненужни. Момченцето получава първия си сензорен телефон, когато е 4. На 14 е пристрастен към него и не си представя момента, в който няма да има wi-fi връзка към света. Аз си спомням първия си телефон. Бях в четвърти или пети клас…беше Сименс…от най-старите – с антена. Толкова много му се радвах и не спирах да играя на една игра със змия. Сега не знам къде е този телефон, но все още помня играта със змия. А вашите деца помнят телефоните – но не й игрите.

Децата се лишиха от това да имат детство – в името на това да имат всичко останало. Превърнаха се в заложници на  материалното: и забравиха, че има свят извън онлайн игрите, социалните мрежи, групите и поканите за приятелства. Затова, когато видите 10-годишната си дъщеря да следи някой в социалната мрежа – спрете я. Накарайте я да изтрие всеки възможен профил, който има и да излезе навън. Да забрави за малко слушалките вкъщи и да чуе другите звуци, които животът предлага.

Заведете сина си до любимото място от вашето детство. Покажете му вашите игри. Играйте заедно. Не отнемайте детството на своите деца…защото не трябва да възпитаваме тях – трябва да възпитаваме себе си…те само наблюдават нашето поведение, действия и идеи…и ги копират!

Автор: Костадин Костов

Източник: lentata.com