Денят на Истината! Христос събира учениците си на вечеря, за да им съобщи за страданието, което го очаква, за смъртта, към която отива, за предателството, което ще извърши един от тях. Раздава им хляб (Тялото) и вино (Кръвта си), омива нозете им и обявява светите тайнства, с които се сключва Новия завет на Земята. После всички заспиват, а той остава сам в маслинената градина на Гетсимания, за да помоли Отeца си да отклони горчивата чаша от него. Но времето му изтича… в сумрака към него се приближава Юда, за да го целуне и предаде. "Сега е вашето време и властта на Тъмнината"- обръща се Той към стражите, а учениците му се разбягват. И започва началото на края. Страшната нощ, в която Петър се отрича от него, разпитът у архиерея, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата. Сам е, и Тъмнината изглежда непрогледна!
Когато тъмнината спуска пелена над собствения ни живот, ние, човеците, изтръпваме от самота, страх и безпомощност. В тези моменти, като Христос, питаме Бога защо не направи така, че да ни отмине горчивата чаша, но рядко имаме смирението му, което го кара да добави: „… Но да бъде не каквото аз искам, а каквото ти, Отче!”
Днес, на Велики четвъртък, е добре да си припомним Новия завет, който Исус написа с кръвта си: "Нова заповед ви давам! Да любите един другиго, както Аз ви възлюбих!". Може би, ако по-често спазваме този завет, ще бъдем истински достойни за саможертвата, която той направи за нашето спасение, преди повече от 2000 години!
Посланието на деня е, да се обичаме, както той ни възлюби, за да пребъдем в светлината му.
