По повод статията „Добре дошли в държавата „Ами, к’во да направя…” бизнес дамата и екс председател на Общинския съвет Веселина Зумпалова-Ралчева написа коментар, който с нейно съгласие публикуваме.
Държавата „Ами, к’во да направя…” сме всички ние.
Защото това е и държавата „Що да се намесвам?”, „Т’ва не ми влиза в работата”, „Колкото ми плащат – толкова ще работя”, „Това не ме засяга” и т.н., и т.н.
Държавата на безхаберието, на дребното шмекеруване, на компромисите, на затварянето на очите, на комформизма, на анонимните коментари.
Войната по пътищата е само една част от общата картинка на военно положение. Своите жертви, освен шофьорите убийци, взимат постоянно и крадци, измамници, дрогирани побойници, подкупни политици, полицаи, съдии, прокурори… Но това са жертви и на всички нас. Защото виждаме това положение постоянно около нас, знаем имената им, виждаме ги как живеят, как действат… и си мълчим.
Тези хора са с усещането, че е нормално да се живее така. Ние им създаваме това усещане.Те са до нас – на улицата, в кафенето, в ресторанта. Демонстрират превъзходството и безнаказаността си. А ние си пием пиенето с тях и си мълчим.
Колко хора пиеха кафето си с Цветан Пъков. Забавляваха се с историите и „подвизите” му, дори му се радваха. Той беше гост на рождените им дни, на благотворителните балове в града, на официални събития, беше почти редовен кум на сватби и кръстник на деца. Колко от тези хора му казаха, че живее безразсъдно, че да караш като луд и да блъскаш хора по улиците е отвратително, че да фалираш фирми, завличайки партньори и банки не е геройство, а срам… Колко хора звъннаха на тел. 112, когато го виждаха /него или всички останали пилоти от Формула 1/ да прелита с бясна скорост по улиците. Сега същите тези хора крещят „смърт!”, „доживотна присъда!”, „око за око!”, „убиец!”, „да си плати!”…
Ако Цветан беше получил справедливо наказание още за първото си провинение, може би нямаше да продължи да живее така безразсъдно, а малкият Петьо щеше да е жив.
Ако пострадалите вярваха в полицията и съдебната система и не изтегляха жалбите си, Цветан щеше да е в затвора сега, или в най-лошия случай – нямаше да има книжка, а малкият Петьо щеше да е жив.
Ако разследващите и прокурорите преди да прекратят поредната преписка бяха помислили, че и техните деца играят на улицата…
Ако уважаваните бизнесмени преди да подписват договори с поредната фирма, наследник на друга фалирала и продадена на някой несретник фирма, бяха помислили, че утре жертва на подобен „бизнесмен” могат да станат и те…
Ако кметовете, преди да възложат обществена поръчка на подобни „бизнесмени” бяха помислили, че плащат с обществени пари на хора, които съвсем не са пример за обществото…
Ако всички не приемахме това за даденост ; ако протестирахме срещу всяка несправедливост ; ако давахме гласност на всичко, което виждаме, вместо да шушукаме по кафенетата ; ако проявявахме нетърпимост към всеки, който не спазва правилата, дори и най-дребните ; ако демонстрирахме неприязън към всеки, който с неправомерните си действия съсипва живота на други хора ; ако, ако…
Но ние сме държавата „ами, кво да направя ?”, държавата на спящите, които се събуждат от време на време, когато стане някакво голямо нещастие, когато чашата прелее. Веем знамена и издигаме лозунги за три дни. След това заспиваме поредния си сън. Мърморейки, че това не е държава, че някой друг е виновен и трябва да ни свърши работата – политиците, полицията, съдебната система. Без да си дадем сметка, че и те са част от нас. И те са в същата улица, в същото кафене, в същия ресторант. И на тях се усмихваме и правим комплименти. Насън. Докато не ги видим с белезници и не започнем да крещим: „Престъпници!”, „Смърт!”, „Доживотна присъда!”.
На площада ли? Може, ама на някой концерт, уреден от някой от тези с парите, колите и телефоните на ухото,за да замазват очите, докато грабят същия този народ. И народът отива на площада, радва им се, ръкопляска им.
Той и Ботев си го е казал още преди 140 и отгоре години:
„Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни – крещим: „Хайде на Балкана!“
Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви!“
0
0
И от къде трябва да се започне, та полека лека всичко да си дойде по местата.Явно трябва някой да разяснява на заспалия народ,но не с писаници ,а директно на площада и от там по адреси .
0
0
Много точно казано,това е самата истина.
0
0
Г-жа Зумпалова поставя проблемът стоящ пред българската общественост относно причината за създаването на трагичните обстоятелства водещи до най-скъпата цена за „спящата“ държава – животът на невинното дете. Властниците са „безпомощни“ да се справят със системната грешка (вирус) в софтуера на алгоритъма – ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ. Тази системна „грешка“, е заложена от предхождащата командно административна система, която открадна социалните (здравни и пенсионни) фондове. Раздаде ги на мутри под формата на кредити. Чрез приватизацията обсебиха средствата за производство като ги предадоха на некадърни технически неграмотни работодатели. Създадоха местни величия, които чрез РМД -та обсебиха безконтролното „стопанисване“ на националните богатства и се превърнаха в местни диктатори определящи човешки съдби. Какво остана на обикновения гражданин?. За да съществува, този гражданин е принуден да се капсулира в себе си, да се кланя на властимеющите диктатори и да чака тяхната милостиня. Когато Държавата се издържа чрез кредити, при отрицателна стойност на вътрешният брутен продукт, когато „допуска“ чрез нерегламентирана методика за определяна стойността на концесионните вноски да бъде ограбвана, ефективността и се свежда до нула. Нулевата държавната ефективност води до нарастване на трагедиите в България. Създава се среда за благоприятно развитие на корупцията, безнаказаността на самовлюбени аморални мутри и мъждукащата надежда за промяна.
0
0
Казаното от г-жа Ралчева е вярно.
В същото време се питам общинската власт в последните 20 години, представител на която е и самата тя, дали протестира и дали се опитва да прекрати много други действия на крупни бизнесмени, които разполагат с народното богатство и благодарение на него станаха владетели на общинска собственост, на заводи, изградени с труда на цялото панагюрско население, на земи, които бяха държавна и кооперативна собственост. Как някои станаха милионери за нула време, изградиха дворци и в града, и на незнайно как придобити парцели на Панагюрски колонии?! Беше публикувана информация, че в област Пазарджик най-много милионери има в нашия град. Страхотно! Но как станаха такива е въпросът. Цветан Пъковци в нашия град има бол. Да не говорим за още по-богати и все по-алчни и нагли!
0
0
Подкрепям всяка дума на Веселина Зумпалова. Всички ние имаме вина за случилото се. Нашата пасивност убива деца и невинни хора. Срамно е за панагюрци, които вдигнаха Априлското възстание, да гледат с безразличие как шайка „бизнесмени“ се гаврят с правилата и законите. Тази поредна смърт трябва да ни е за урок, да се превърне в камбана,която да събуди заспалите ни съвести, чувството ни за непримиримост, за да няма пак мъка и нещастия.
0
0
Поздравявам г-жа Зумпалова за написаното от нея. Тази е истината.
0
0
Царе сме на СЛЕДВАРИТЕЛНИТЕ мерки.
0
0