Мария МАСЛЕВА
Дебютната книга на Виктор Дяков “Боинг 747″ ще бъде представена на 10 март в Общинска библиотека „Стоян Дринов“ – Панагюрище.
Виктор Дяков е роден през 1961 г. Син е на бившият летец и виден деятел на авиационната журналистика Цветан Цаков. Завършил е Английската гимназия в София и философия в Софийския университет. Работил е като репортер във в. „Кооперативно село“, а в края на 1989 г. се включва в най-първата емигрантска вълна към Канада с така наречените „самолети-бегълци“ към Куба, които тогава спират за презареждане в Монреал. В последвалите четиринайсет години той преминава през всякакви професии, перипетии и житейски криволици в новата си страна. От 2003 г. насам отново живее в София със семейството си.
Романът „Боинг 747” излезе от печат в края на 2015 година. За него Дяков споделя: “Тази книга съм я носил в себе си от 30 декември 1989 година, когато с един самолет и 20 долара в джоба се отправих уж към Куба, а всъщност към Канада. Още от тогава съм знаел, че ще напиша тази книга“
За него книгата е разказ за пътя от младостта към съзряването и приключенско-философски роман. От повествованието може да изглежда, че съм песимист. „Не съм, оптимист съм и вярвам в чудеса, вярвам, че ще ни спаси някакво чудо“ казва още Дяков.
„Романът „Боинг 747” разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че отвреме-навреме, докато четеш, започваш да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за различните сюжетни линии, които отвъд свръхреалистичната рамка на скиталчествата, захващането с различни професии, отвъд желанието да провериш от какъв материал си направен, изследват големите категории на оцеляването, на самотата, на носталгията, на корените, на синовността и на бащинството.
В този смисъл, романът „Боинг 747” може да се разглежда и като наръчник за оцеляване, и като енциклопедия на емигрантската участ, но и като своеобразен поетичен дневник за пътя на младостта към старостта.“ споделя за книгата популярния български писател и журналист Деян Енев.
