В петък вечер поетесата Яна Кременска бе гост на библиотека „Стоян Дринов“ в Панагюрище. Директорът на библиотеката Стефан Рапонджиев представи накратко творчеството на поетесата, която живее и работи като журналист във Враца. Редактор е на алманаха „Околчица“. Получавала е различни отличия, между които и наградата „Иван Давидков“. Тя е автор на 12 книги с поезия. „Есеннопис“ е най-новата ѝ стихосбирка.
От своя страна, Яна Кременска благодари за възможността да се срещне с читатели от Панагюрище. След кратко встъпление,поетесата представи своето творчество с рецитал, който развълнува присъстващите в залата. Поезия, търсеща доброта, хармония, любов, общуваща с земята и небето, впечатляваща чисто женска сетивност, интересни рими, неочаквани обрати или изненадващи поанти – стихове, родени от тъга и прочетени с мек и приглушен глас. Тя прочете и две стихотворения, посветени на художника Стайо Гарноев, с когото я свързва добро приятелство.
След като отговори на зададените ѝ въпроси, поетесата прочете още три свои стихотворения, между които стихотворението „Писмо до Ботев“, където се появяват гневни нотки на разочарование от съвременната ни действителност. Нейното присъствие беше уважено от заместник-кмета Стоян Бодуров, който от името на Общината поздрави Яна Кременска и ѝ поднесе подарък. Приятна и задушевна среща, която завърши с раздаване на автографи.
ПИСМО ДО БОТЕВ
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази?
Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!
Текст и снимки: Мария БЕГОВА
