Защото какво е народ без земя?

Любка Пъкова

Два съдбовни за нашето бъдеще въпроса дълбоко ме вълнуват в последните месеци. Толкова съдбовни, че дори темата за бежанците бледнее пред тях. Първият е почти апокрифен – ще предоставим ли исканите имоти от религиозните общности, обосноваващи се на някакви стогодишни, че и повече султански фермани, а втория – ще разрешим ли да се продава българска земя на чужденци. За първия тепърва предстои да говорим, но решението на втория не търпи никакво отлагане. Ние вече сме се съгласили с договора си за присъединяване в ЕС и датата, на която ограничението пада е първия ден на следващата година. Опасно близо! Вчера имах възможност, за половин час да наблюдавам дебатите на Народното ни събрание по точно този въпрос. Да им се не надаш на нашите избраници, взели, че се събрали към то 220. И въпреки, че някак са се решили да поработят един ден, пак не успяха да се разберат по въпроса – ще бъде ли българската земя българска или няма да бъде!!! Две гласувания изгледах – и двете 50 на 50. Е, това вече аз изобщо не мога да разбера! Винаги гласувам и никога до сега гласувайки не съм делегирала някому права да разреши разпродаването на българската земя. Разберете ме правилно. Страна членка на ЕС сме – да, но по всички показатели изоставаме жестоко. Не може да сравняваме цената на земята в България с тази в нито една друга страна членка. И не е само това! Какво гарантира, че ако освободим пазара на земя, тук няма да нахлуе стадо добронамерени инвеститори от Китай или от арабския свят например. Бързам да отговоря на въпроса – какво му е лошото? Земята няма да изнесат, наистина, но тази земя е наша и трябва да носи доход на нас. Представете си само, че половината наша земя произвежда храна за страна от Азия. Това как ви изглежда? Дали не е по-добре плодородните наши полета да носят доход на български граждани, а чуждите да си плащат добре за това? В този ред на мисли мога да запитам и още нещо – как така дълги години се допускаше нашите земеделци и животновъди да съществуват на екзистенц минимума и не беше ли това умишлено? И не само как, а и кой! Ама аз пак задавам въпроси съдържащи отговор… Е, в последствие от новините разбрах, че нашите избраници са гласували правителството да удължи мораториума. Това решение само по себе си е невъзможно. Малко, ама само малко познаване на тази материя е достатъчно, за да разберете защо го казвам. Има още доста време да ни баламосват с дивотии от сорта кой е виновен и какво е трябвало да направи преди години и изобщо всякакъв подобен, добре облечен в специализирани термини бълвоч. Бълвоч, който нормалния избирател изобщо не е длъжен да разбира. Защото, въпреки самоувереното изказване на г-жа Караянчева, в новия договор за ЕС от Лисабон, процедура за напускане на съюза е възможна и вече е прилагана, макар и частично. Защото договор се нарушава на определена цена и тя обикновено е неприемливо висока, но не винаги неприемлива. Защото има практики, които показват как другите, много по-добри от нас са се справили с проблема и ние просто можем да препишем… Просто да препишем… Има още много защото. Но има и един абсолютен факт, който оборва всичките ми защото. Нашите, така наречени избраници изобщо не се интересуват от моето и вашето бъдеще. Единствения им интерес и дебелината на портфейла им днес. И в него няма нищо патриотично. И ако неговата дебелина зависи от ликвидирането на България в частта собствено право върху земята, то битката сме я загубили още с пускането на бюлетината. От момента, в който придобих право на глас, аз за пръв път се срамувам. Аз не гласувах доверие някому да дава право да се продава нашата земя, аз гласувах доверие някому да направи така, че никой да няма нужда да продава. И никога не бих сторила обратното. Но след като получиха гласа ми, днес никой не ме пита дали неговото решение съвпада с моята воля. Защо? Това е моята земя, това е нашата земя! Тя ни е спасявала не веднъж и е единствената ни останала надежда. Единствена… Днес, утре и завинаги! Остана ми едно единствено защото. Защото какво е народ без земя?
Спомнете си Ботев. Той слиза от „Радецки”, коленичи и…
целува земята…
Българката….
Останалото е …
Много ли са многоточията?
Тях всеки от вас, останалите в България Българи ще ги допише.
От мен – признание за срам…