Д-р Петър Ненков
Националното пробуждане на българката през Възраждането придобило най-високата си проява по време на Априлско въстание от 1876г. Във въстанието участват стотици жени , които необикновена решителност и готовност за саможертва. Безспорно най-висок връх въстанието придобива в Четвърти Панагюрски революционен окръг. Панагюрският революционен комитет натоварва местната учителка и председателка на женското дружество “Китка “ Райна Поп Георгиева да ушие знамето на въстанието. Притигналия в Панагюрище като апостол на четвърти революционен окръг, Георги Бенковски също поддържа това решение . Затова един ден я извиква при себе си и и казва: – Ти ще ушиеш знамето за въстанието!. – Нека първо да питам родителите си! – отвърнала тя Нетърпящият възражение, войвода посегнал към револвера си и извикал: Мога да ти пръсна челото още сега, ако не ми изпълниш наредбата. България ти заповядва , а ти – родителите си да питам! Тогава Райна разбрала, че няма място за отстъпление и звънко отвърнала: – И аз съм българка, приемам ! По знамето на карловския революционен комитет, ушито от Мария Маджарова и донесено в Панагюрище от Панайот Волов, Райна започнала да везе светинята на Априлския бунт.Вместо да учи децата на четмо и писмо, тя ден и нощ шиела знамето със страшната алтернатива :”Свобода или смърт!” И когато дългоочаквания ден 20 април настава , Бенковски обявява въстанието в Панагюрище с карловското знаме, защото везаното от нея знаме, още не е готово.Два дни по-късно, на 22 април се извършва първата държавна церемония в новата ни история – освещаването на новото знаме . Поп Грую Бански с препасана сабя и пищов, начело на 15 свещеника, извършва водосвет на строената въстаническа войска, начело с Георги Бенковски, на Привременното правителство с Павел Бобеков и на събрания народ.Войводата поема осветеното знаме, но вместо да го връчи на знаменосеца Крайчо Самоходов, повиква Райна Княгиня и казва: “ Ти ще го носиш!” И става чудо невиждано. Отварят портите на къщата и Бенковски и Райна, излизат, качени на коне, бляскави и увенчани с ореола на славата. Народът протяга ръце , за да ги пипне, сякаш са видения от други светове и крещи във френетичен възторг:” Да живеят княз Бенковски и княгиня Райна!” Денят е 22 април 1876г. – Българския Великден! Гърмят черковни камбани, букети цветя ги засипват, пред тях постилат килими, свещи греят в ръцете на просълзените хора,а те като омагьосани от величието на мига, се втурват да целуват ръцете на двамата и шиите на конете. Обичащият символиката Бенковски извиква гръмовно :”Да живей България!” и избутва напред Райна , която олицетворява с Родината Майка. И като Орлеанската дева, Райна Княгиня повежда , качена на кон, народа ни към Свободата и към безсмъртието- с гола сабя в ръка и със свилено знаме в другата. Когато Панагюрище е удавено в огън и кръв и пада в неравния двубой с аскера и башибозука, Райна като по чудо оцелява от кланетата, които се развихрят в родния и град. Къщата им е разграбена от башибозука, баща и е убит, а майка и сестра и са малтретирани жестоко . По-късно тя е откарана от турците в конака, където започват гаврите, униженията и насилията над нея. Райна Княгиня е откарана от турците в Татар Пазарджик, където зловещата история с разпитите продължава. Турците се надпреварват да мъчат “българската кралица”, както я наричат присмехулно . Тя е жестоко изнасилена . Тълпата мюсюлмани я удря, кадъни и невръстни турчета я плюят, скубят и косите и я замерят с камъни , когато я водят на разпит. Откарват я в Пловдив и я хвърлят в страшния затвор Таш капия. Пловдивският мютесарафин Хамид паша я удивява с думите : ” Дайте стол на княгинята!” Тя си мисли , че той и се подиграва , но в държането му към нея има много почтителност. Подрязват и косите и се опитват да я омъжат за богат бейски син от Одрин, но уви! Коравата българка, въпреки своята младост, остава непреклонна. За нея Макгахан пише :” Казаха ми , че оглавявала въстанието, че била коронясана като княгиня и че яздела кон и развявала знаме из родния си град, като Жана Д Арк.” За живота и се застъпват западните консули в Пловдив и журналисти от европейските вестници. С помощта на руския княз Церетелев , посланика Нелидов и англичанина Скайлер, тя е амнистирана от съда и заминава за Цариград с фалшив паспорт, осигурен от панагюрецът Тодор Монев.От столицата на османската империя тя се озовава в Одеса. По-късно е прехвърлена в Москва , където Славянският благотворителен комитет и предоставя стипендия за следване по неин избор. Останалите Велики сили също се надпреварват да и предлагат да учи на Запад, но тя отказва , защото Русия и е по-близка със своя език, култура и нрави. Завършва курсове за акушерки и става първата българка с диплома в тази област. Чутовен подвиг, рядко срещан в аналите на световната история извършва майката – орлица Ана Козинарова от каменна Клисура. В трагичните мигове на горест и покруса, когато започнал погромът, озверелите башибозуци от две хилядната орда на Тосун бей нахлули в Клисура и наближили къщата на Ана . Тя разбрала, че смъртта е единственият и достоен изход . Тогава събрала на двора, около себе си като пиленца , своите четири невръстни рожби и започнала да им говори, че ще се наложи да извършат нещо страшно. Трите и по-големи момченца. – Иванчо, Цанко и Петърчо я слушали онемели и уплашени . Ужас късал сърцето на майка им . Писъците на озлочестени жени и на закланите деца и старци се впили като смок в сърцето и . Нямало съмнение, че страшното идело. Куршумите на турците свистели над покривите на къщите и се забивали зловещо в тях. Съдбоносният час настъпил и тя не бивало да чака повече . Когато пламнала съседната къща на Коьови и се чул сподавеният вик на умъртвените и стопани, Ана осъзнала, какво я очаква, ако попадне жива в лапите на зверовете в човешки образ и затова решила – да предпочете смъртта пред позора и безчестието. Като чула, как башибозукът сипе люти закани и разбива портата и , за да се втурне като глутница свирепи псета вътре , тя притиснала силно до себе си и целунала през сълзи момчешките главици . Миг преди да полетят към нея с кръвясали очи , възрадвани от своята плячка, турците се спрели, изумени . С ръцете, с които хранила , повивала и люляла своите деца, Ана ги хвърлила в страшното и дълбоко гърло на кладенеца. След тях, прегърнала пеленачето, в бездната полетяла и тя, майката – орлица . Друга славна и трагична страница от участието на жените в Априлското въстание написват жените от Перущица. В родопското село и мъжете и жените проявили нечуван героизъм. Много перущенки предпочели смъртта в пламъците на опожарената църква “ Свети Архангел” пред позора и безчестието Други загинали от куршумите и ножовете на своите мъже , за да попаднат живи в лапите на хищните башибозуци . В пепелищата на Перущица положили белите си кости пред олтара на Майка България десетки жени .Те с радост приемали мъченическата смърт , защото не можели повече да понасят черното робство и униженията на които ги подлагали османлиите . В кобния час Кочо Честименски и Спас Гинев се обърнали към жените си , че трябва да се самоубият, за да не са гаврят с тях турците, ако попаднат живи в ръцете им, те храбро приели това предложение . Единствено помолили първо да убият тях, а после децата им, за да не гледат смъртта на рожбите си. Още 18 жени в църквата, отчаяни от безизходицата, помолили Кочо и Спас да ги убият и последвали жените им в отвъдното.Храбрите жени приемали смъртта като единственото спасение и умирали за българската свобода като мъченици , без да плачат и без да се вайкат. Такава масова хекатомба рядко се среща в световната история. С последните куршуми, мъжете пръснали черепите си – непокорни приживе, свободни в смъртта! Трагедията на жените по време на въстанието в Батак не може да остави никой равнодушен и покъртва сърцата на пристигналите с хуманитарна помощ, в селото, западни дипломати, мисионери и журналисти. В неравния бой, разгорял се в двора на черквата, жените – батачанки с голи ръце издърпвали пушките на турците които те провирали през дупки в църковния зид. Мнозина от тях, загивали като мъченици, пронизани от вражески куршуми . Напорът на турците ставал все по–силен и накрая боят се пренесъл в самата църква, която била подпалена. Започнало страшното Баташко клане. Стотици жени и девойки били зверски поругани и убити от пияните зверове в човешки образ. Най-хубавите момичета били потурчвани и откарвани от башибозукът в харемите. Когато американският журналист Макгахан посетил опожареното село, пред очите му се разкрила ужасяваща гледка, от която косите му настръхнали . Навсякъде се търкаляли стотици разголени трупове на жени, чийто глави били отрязани и поставени на огромна пирамида. Знамето на карловския революционен комитет е ушито от Мария Ганева, дъщеря на сподвижника на Левски, Ганьо Маджареца. Тя ушива и второ знаме , с което Волов и Бенковски вдигат въстанието в Панагюрище След въстанието била заловена от турците, които я откарали с баща и и майка и в Пловдив и след жестоки гаври ги хвърлили в затвора. Баща и прави опит да се самоубие, като скача от втория етаж на затвора , в който е затворен, но оживява. Мария е спасена след застъпничество на консулите на Великите сили. След амнистията те се завърнали в Карлово. Следствие на преживените мъки и ужаси, Мария се разболяла тежко. Тя умира на 8 април 1888г., но знамето ушито от нея е укрито от майка и Неда, която го подарява след Освобождението на Карловското околийско опълченско поборническо дружество Легендарният Бачо Киро дава и двете си дъщери в четата на Цанко Дюстабанов с думите: “Приеми войводо двете ми любими дъщери в редовете на твоята дружина, защото съм прекалено зает с народното дело , за да стоя в къщи и да ги вардя от варварите. По-добре да умрат на бойното поле, отколкото да попаднат в ръцете на немилостивия азиатец!”Момичетата проявяват себеотрицание и храброст пред лицето на смъртта и се сражават наравно с мъжете в четата до нейния разгром, като по-малката, която била една 15 годишна успяла дори да убие водача на турската потеря Юсуф ага . Покъртителна е историята на жената на далматинеца Иван Сутич – Мария, която се присъединила заедно със съпруга си към Хвърковата чета на Георги Бенковски. Мъжът и работил на гара Белово като чиновник в Барон Хиршовата железница. Когато гарата била превзета от четата на Бенковски, двамата съпрузи с готовност се включили в нея . След разгрома на въстанието, четата се оттеглила с бой към спасителните дебри на Балкана . Постепенно тя се стопила като лански сняг и се разпаднала на по-малки групи . Турските потери преследвали четата и стягали своя стоманен обръч около нея. Времето било студено, завалял сняг.Мария която била с крехка физика, понасяла много тежко физическите и душевните страдания . Дрехите и се превърнали в парцали от многодневните скитания из планинските пътеки . Когато се изпарила и последната надежда за спасение , тя помолила мъжа си със сълзи на очи да я бие , но той и отказал . Близо до Тетевен, те били заловени от турците и хвърлени в софийския затвор . Там били измъчвани в продължение на три месеца и само застъпничеството на чуждите консули ги спасило от сигурна смърт. В Горна Оряховица, която била в Първи революционен окръг, Елена Грънчарова спасила града си и живата на неговите жители от настръхналите като глутница вълци, черкезки и башибозушки банди. Трийсетгодишната жена с риск да бъде убита, се качила смело на камбанарията на църквата и забила тревожно камбаната . Викнала, колкото и глас държи, всички жени да се обличат в черно и да се съберат на мегдана. После ги повела, качена на кон към Търново, за да молят пашата да прати редовна войска в града им , за да спрат безчинствата на бандите . Като видели дългата черна колона , обезумели от страх, турските стражи край града се затичали към конака и викнали , че московците идват. Настъпил смут , аскерът се застягал да даде отпор, но много скоро се изяснило, какво представлява колоната приближаваща града и турците се успокоили. Елена Грънчарова се изпъчила смело пред каймаканина и изрекла на един дъх молбата на жените, които вкупом я подкрепили . Така дръзката жена спасила своя град от смърт, грабеж и поругание. Още безброй са примерите на смели жени – участнички в Априлското въстание от 1876г., които нагледно показват, че българската в мигове на върховно изпитание застава рамо до рамо до мъжа си и с оръжие в ръка се сражава за свободата на поробената си родина
