Той е наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк… Малко са българите, които не са чували за дядо Добри Добрев, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.
Днес, 20 юли, на един от най – големите християнски празници – Илинден, дядо Добри навърши 102 години и продължава все така всеотдайно да дава на околните единственото си богатство – доброта, човещина.
Дядо Добри от десетилетия събира пари за възстановяване на храмове из цяла България. Той не се страхува от студа и от лошо време, не се безпокои, че ще остане гладен, не се сърди на безучастните към делото му люде. Старецът излъчва благост и кроткост. Готов е с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.
Дядо Добри обаче не е просяк. Той не разчита непознати да спасят плътта му, а иска той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.
Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчита, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание.
Той уважава хората и не таи нищо лошо в себе си. Вижда, че светът около него е егоистичен, но не се тюхка безмислено, а оставя следа и дава пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него.
Да сме по-близо до Бога
.
Като съдба не си приличат хората.
И да ставам герой не съм готов.
Но вярвам във всичките приказки на народите –
и така съм по-близко до Господ.
.
Само на Бог да не преча,
когато изкачвам върхове немислими.
И боли – кога с братана се спречкам.
Душата ми носи клонче маслиньово.
.
Ангелите нямат съдба человеческа.
И пътя на светец не съм избрал.
Гльодат ме звездите на Голямата мечка
и пчели целуват тръна ни бял.
.
Светът е хубав, защото е шарен !
Нейде затворник с очи на монахиня ?!
И с цървули до крайните гари –
от земята на богове, музи и нихилисти.
.
Ти – българино, си тук и навсякъде.
Ти – българко и чучулиго, умиваш зорите.
И милуват се игликата и кукурякът…
На простира все по-често ветреят ританки !
.
Че знамена са ветровете на Времето !
Небето катурва бастионите на Лукавия !
И Човекът пише „Историята на един грешник“.
Дядо Добри подготвя света за Празник !
.
0
0