На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които започват на 25 декември – Коледа и свършват на Кръстовден.
Свещеникът „кръщава“ водата, като пуска в нея кръст. С тази светена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините слагат железни пари в котлето и го даряват с различни неща. Този ритуал е свързан с вярването, че ръсенето със светена вода пропъжда нечистите дни и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото.
На Зимния Кръстовден се спазва строг пост.
Обредната трапеза е с постни ястия. Празникът е част от новогодишните празници и е връзка между Нова година и Йордановден.
Сивойница е обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди Йордановден само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката вода прогонва караконджолите.
Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. Придружават ги по-малки момичета, които носят получените от стопаните дарове брашно, лук, сланина, яйца и др. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук със семейната обредност.
Именици са Кръстьо и Кръстана.
