Начало Култура 12 години от смъртта на сатирика, който се страхуваше от културата на...

12 години от смъртта на сатирика, който се страхуваше от културата на министъра

СПОДЕЛИ
webstage.bg
webstage.bg
webstage.bg

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще ѝ станеш досаден“, казва в един от прочутите си афоризми Радой Ралин.

Авторът си отиде на 21 юли 2004 г., но не изглежда заветът му да е пристъпил и на йота към досадата. Големият български сатирик, поет и дисидент, преживял социализма и повече от 15 години от прехода, след него остава все така актуален – и до днес се сещаме за хумористичните му епиграми, които коментират през смях към дълбоките проблеми на обществената система и в мястото на обикновения човек в нея.

Радой Ралин (Димитър Стоянов) е бил обичан от народа, но мразен от властта. Той е бил честен и смел човек, който проявява нетърпимост  към несправедливостта.

Да си припомним някои от прочутите епиграми и афоризми на поета:

1.“Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“

  1. „Безсънието на гладния е най-честната телевизия.“
  2. „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.“
  3. „Докато го надявам, надявам се…“
  4. „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…“
  5. „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…“
  6. „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.“
  7. „Единствената безспорна истина са некролозите.“
  8. „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.“
  9. „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.“
  10. „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!“
  11. „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.“
  12. „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“
  13. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
  14. „Педя човек — лакът брадва.“
  15. „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.“
  16. „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“
  17. „Приятелството е демокрация, но колко трае?“
  18. „Проституирай според чергата си.“
  19. „Революцията е една премиера. После спектакълът пада.“
  20. „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…“
  21. „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“
  22. „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…“
  23. „Спестяваната съвест се олихвява.“
  24. „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.“
  25. „Съединението прави салата.“
  26. „Търпението е незабележима форма на гниенето!“
  27. „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.“
  28. „Ела култ, че без тебе по-култ.“
  29. „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“